Nobility Bg

Мария Георгиева

Когато се каже “Вазов” , всеки българин по инерция се сеща само за класика на родната литература. Иван Вазов е първото име, което децата научават от читанките, още щом прекрачат училищния праг.

С него започват учебниците по литература и всички антологии на българската поезия в чужбина. Фамилията Вазови обаче не се изчерпва само с най-големия ни народен поет. Неговите роднини и съребрени наследници също са прочути хора. Някои от тях са живи и до днес, а най-малкият продължител на рода - Александър - се появи на бял свят преди седмица. “Най-голямата ми радост е, че станах прадядо” , хвали се режисьорът Януш Вазов. Той е роднина на Иван Вазов по бащина линия. Дядо му е прочутият генерал Георги Вазов, който е брат на писателя.

“Историята на генерала е много интересна” , разказва днес внукът му Януш. Той си спомня своя дядо, но много бегло. Повечето неща за него знае от роднини.

Най-впечатляващи са разказите за неговото следване в Санкт Петербург, където е завършил военна академия. За да си вземе дипломата от там, Георги Вазов трябвало да изпълни една важна и тежка задача - да участва в укреплението на военна база на руско-иранската граница. Българският генерал прекарал на далечното място около 4 години, за което време израснал град Ашхабад, столица на Туркменистан. И до ден днешен една от улиците носи името на Георги Вазов.

След това генералът се връща в България. Той

ръководи битката при Одрин

по време на балканските войни, след което се заселва в София. В столицата Георги Вазов си построява къща, която обаче не е запазена. След смъртта на генерала неговата съпруга Мария наема предприемачи, които да построят кооперация на мястото на старата къща на ул. “Раковски” . Тя е завършена през 1938-1939 г., а днес е обявена за паметник на културата от местно значение. Част от сградата е разпродадена още при строежа, а 4 апартамента остават за децата на генерала - Вера, Зора, Митко и бащата на Януш - Александър, който също е бил режисьор.

“Баща ми веднага продал всичко. Трябвали са му пари, за да прави театър и кино” , разказва Януш, който днес притежава само едно таванско ателие от кооперацията на баба си.

Александър Вазов също е известно име. Той е сред основоположниците на българското кино. Роден през 1900 г., Александър е първият представител на фамилията Вазови, който се насочва към седмото изкуство и става режисьор.

Той е основател на първия Съюз на кинодейците

Създател е и на първото кино-студио в България, в което са снимани няколко филма.

“Прекрасен човек” , спомня си днес Януш. “Той ми е пример в живота. Работеше много и го правеше не толкова за себе си, колкото за другите. Той буквално се раздаваше на хората.”

Януш си спомня още, че последните думи на баща му са били свързани с неговата работа в киното. Александър починал през 1972 г., когато се разболял от бронхопневмония. Вечерта, преди да се помине, той казал на Януш: “Обади се на консултантите, че утре ще закъснея” .

Освен че е направил много за българското кино, Александър Вазов е работил известно време в Унгария и в Германия. В кариерата му е помагала неговата съпруга - полякинята Мелания. От брака им е Януш. Той е

роден в полския град Познан,

но израства в София

“Бях голямо авантюристче като момче” , спомня си той. “Винаги правех някакви пакости. Изключиха ме от училище, когато бях второ отделение.”

По-късно обаче той се заема сериозно с учението и по примера на баща си се насочва към киното. През 1943-1944 г., когато завършва Първа мъжка гимназия, става стажант-ученик в единствената за времето си киностудия “Българско дело” . Висшето си образование по кинорежисура завършва в академията за изкуство в Прага. Там Януш среща първата си съпруга - режисьорката Лада Бояджиева, една от дъщерите на известния по това време адвокат Анто Бояджиев.

“Преди да дойде в Прага, Лада е учила в Париж, но заради прогресивните си убеждения е била екстрадирана от френските власти” , разказва Януш. “Много усилия положих, за да спечеля сърцето й.”

Първото си кино Януш Вазов снима през 1952 г. в България. Това е документалният филм “Труд в мир” . Оттук насетне кариерата на младия режисьор има доста противоречиво развитие…

“Бях смятан за “буржоазно копеле”

заради фамилията ми,

свързвана с името на “буржоазния поет и писател Иван Вазов” . Казвам ви го направо. Така пише и в досието ми, което наскоро видях” , разказва Януш Вазов.

Някои от филмите му са забранявани по времето на Тодор Живков. Тайното му досие се свързва с един от тях - “Катина” с Катя Паскалева, който трябвало да пресъздаде образа на работническата класа. Когато бившият Първи го изгледал, казал сърдито: “Та това ли е нашата работническа класа?” . След това критиката страшно оплюла филма, спомня си с огорчение режисьорът.

Януш Вазов е автор и на други творби, които хич не били по вкуса на управляващите. Един от тях е неговият любим филм “Завръщане” , в който участват Петър Салабаков и Наум Шопов. Това е разказ за подводничарите - българи емигранти от Русия, които се завръщат в родината, за да организират военната съпротива на комунистите срещу тогавашните власти. Филмът е направен по мемоарите на Кирил Видински, който е бил един от тези подводничари. За реализацията му помага писателката Свобода Бъчварова. Въпреки това веднага след като се появява на бял свят, той е заключен по решение на Политбюро.

“Тогава Пенчо Кубадински ми каза: “Момче, историята във филма си е точно такава, но не му е сега времето да я показваме” , спомня си Януш.

С един от филмите си, посветен на кукерските ритуали, Януш Вазов

печели първа награда в Сиена, Италия

От чужбина той има и други отличия, най-престижните от които са за документалния филм “Сянка на празника” . С него той печели “Сребърен лъв” от Венеция и “Сребърен гълъб” от Лайпциг.

Последният игрален филм, над който се е потил Януш, се казва “Степни хора” - заснет през 1987 г. Оттогава той не се занимава с кино, ако не броим документалния му филм за събитията от 1989-1990 г.

След 40-годишна кариера в киното режисьорът се насочва към книгите.

Той не пише и никога не се е пробвал,

но притежава книжарница, с която са обвързани още племеникът му Александър Иванов и втората му съпруга Правда, лекарка по образование. В малкото магазинче Януш предлага най-доброто от българската литература, в това число и някои от произведенията на своите роднини.

“Всичките деца на генерала, даже и баща ми, пишеха” , казва Януш. Леля му Вера Вазова има 3 издадени книги, най-известната от които е “Иван Вазов и неговите близки” .

Редом до произведенията на класиците Януш е поставил бюста на човека, дал му своя пример в живота - Александър Вазов. Книжарницата е направена в негова памет.

в-к “Над 55″

Евгений Босяцки е роден на 21 май 1929 г. в София, в прословутия квартал “Коньовица”. През 1947-а влязъл в Художествената академия.

Колебаел се дали да учи “Мозайка” при Иван Ненов или “Стенопис” при Георги Богданов. Заради култа към личността тогава изгонили голяма част от професорите и той записал “Стенопис”. 76-годишният художник е с 60-годишно творчество зад гърба си. Сред събратята си по муза е единственият “летял” в Космоса. През 1979 г. в кораба на Георги Иванов и Николай Рукавишников са и илюстрациите му на папирус на “Слово за буквите” от Черноризец Храбър и “История славянобългарска”.
Босяцки е илюстрирал е стотици книги на български автори, сред които “Вечери в Антимовския хан” на Й. Йовков, “Прикованият Прометей” на Хр. Смирненски, 13 от поетичните книги на Павел Матев. “Антихрист” и “Легенда за Сибин, преславския княз” на Ем. Станев. От световната литература е оформял “Химни. Аргонавтика” на Орфей, “Евангелие” от Лука, “Сонети” на Шекспир, “Дон Кихот” на Сервантес и много други. Босяцки бе първият, който разработи графична концепция на наш вестник със старобългарски шрифтове, с колонцифри на кирилица и глаголица. Има два сребърни и три бронзови медала от Международната изложба на изкуството на книгата. Търпението и любовта е наследил от рода си. Баща му Дмитрий Николаевич Босяцки след 1917 г. отива с мисия на “Червения кръст” в Полша, за да помогне на руските пленници да се завърнат в родината си. Тогава затварят полско-руската граница и през Унгария се озовал в Гърция. Като истински дворянин искал да емигрира в Париж, но на пристанището срещнал руски белоемигранти и с тях се озовал във Варна. Установил се в София и работил като домакин в приют за изоставени деца. Майка му Василка е от рода на Васил Сребров, създател на социалистическата партия заедно с Димитър Благоев и Никола Габровски. По тази линия Евгений е правнук на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов. Той обаче не крие левите си убеждения. Звучи ли странно за наследник на руски дворяни?
От 1988 г. до 2001 г. Босяцки се захваща с Паисиевата “История славянобългарска”. На ръка я изписва, оформя, илюстрира, прави орнаменти и заглавни букви с перо. Започнал на 1 януари, защото държал началото да е в първия ден на новата година. От замисъла до реализацията му оригиналът на “История славянобългарска” бе откраднат от Атон. Художникът изработил “Историята” два пъти на паус. Сега оригиналното копие на българската реликва Босяцки държи в метална каса на свой приятел, за да се застрахова от кражби. Когато започнал работа, не мислил за парите.
“История славянобългарска” е готова, но пари за издаването й няма.
Преди години му позвънили посред нощ с думите: “Ателието гори!” “Колата още не беше открадната”, уточнява той. Как е стигнал до мястото, не си спомня. Сварил комшиите да гасят. “То беше нечовешко”, задъхва се при спомена за изгарянето на голяма част от творческото му дело. Рисунките му били безчет наред с книгите, някои единствени в България, както и “Перачки перат на реката” е една от най-известните му гравюри. Там били всички илюстрации на “Антихрист” и маслените му платна, за които не му идвало наум, че може да продаде. “Това беше кражба, а пожарът прикри следите”, убеден е днес художникът. След време полицията му върнала една картина.
Съдбата на художника днес е беднотията. Пенсията му е 74 лева.
Наскоро прекарал трети инфаркт. Като не стигнали парите за лечението в “Света Екатерина”, дъщеря му Румяна договорила част от сумата да се намали, като направят дарение от негови картини. И редом до репродукциите на Дали, Ван Гог, Кандински и оригинали на много български художници се наредил и Евгений Босяцки. Преди месец дошли да му спират парното. “Наказателите” си спомнили, че е известен художник и отложили санкцията. Художникът взел пари назаем и платил за топлото.