Nobility Bg

Людмила Първанова, в-к “Стандарт”

Сексолог №1 на републиката Тодор Бостанджиев упорито се е заровил в дебрите на науката генеалогия.

Професорът пази снимки и документи на предците си до шесто коляно и е начертал родословното си дърво на хартиено руло, дълго 30 м. Казва, че историята му е хоби и на тази тема може да говори даже повече, отколкото за секса. Колите, прелитащи по Цариградско шосе, са в пълен дисонанс с пасторалното настроение в дома му, намиращ се до хотел “Плиска”. Седим в хол и докато съпругата му поднася кафето, се чудим откъде да започнем. Където и да бръкнем, излизат все хора, които са били на гребена на вълната.

“Току-що си дойдох от сбирка в Народната библиотека. През април се навършват 170 години от Велчовата завера и аз съм в инициативния комитет за възпоменателнота тържество”, разказва проф. Бостанджиев и разпалено обяснява как търновският търговец Велчо Атанасов Джамджията и Георги Мамарчев - вуйчо на Раковски и кмет на заетия от руската армия град Силистра, организирали в Търновско заговора против турското владичество. Според плана въстанието трябвало да се разпростре в цяла България, но естествено, както става винаги у нас, се намерил предател и на 4 срещу 5 април 1835 година заговорниците са арестувани. Велчо е осакатен и полумъртъв е обесен навръх Разпети петък… На въпроса какво общо има той с това, професорът се усмихва загадъчно и разгръща 30-метровото руло на родословното си дърво. Най-отгоре е Велчо Атанасов Джамджията - негов три пъти прадядо. “Вероятно коренът му е в Килифарево. Имал е три брака. От третия си брак няма потомци. От втория брак със Зафири има пет деца и този клон на рода е огромен. Един от тях е Харалампи Джамджиев - първият български авиостроител. Аз съм издънка от първия брак на Велчо с Елена. Тяхната дъщеря Тодорица се оженила за Медникаров, кръстник на Петко Рачов Славейков. Двамата имат дъщеря Вангели Медникарова. Тя е моята прапрабаба, която се омъжила за Панайот Бостанджиев”, разказва потомъкът. А откъде идва фамилията Бостанджиеви? Това е по-скоро прякор. Един от прадядовците имал някакво лозе, на което за табиет си посадил дини и пъпеши. На смях го наричали бостанджията. Търновци имат, изглежда, наследствен ген да се ровят в миналото си и да пишат спомени, заключава философски професорът и показва документи, на които Бостанджията се е подписвал като Бостанджоолу. Но да се върнем към Велчо, чийто паметник сега се издига в центъра на Търново. Според разказите на наследниците той е бил буен младеж. Скарал се с някакви турчета и избягал във Влашко. Там става търговец, прави състояние и вече години по-късно, подтикван от родолюбиви чувства, се връща в Търново. Тук разширява търговските си предприятия, има голям магазин за стъкла, откъдето идва името му Джамджията. Смята се за един от първите книжари, защото купувал от Русия славянска черковна литература и я разпространявал у нас, опълчвайки се срещу гръцкото влияние в българската култура. С негови средства е открито частно училище, а по времето на чумната епидемия през 1833 г. раздига дюкяна си и прави в него лазарет. “Чудно защо днес няма нито едно болнично заведение, книжарница или училище, което да носи неговото име. Това е човек с големи заслуги към България, който е забравен”, възмущава се професорът. Не по-малка е и родата му по майчина линия. Тя е от Сеизови от Казанлък. Дядо му Михаил Сеизов е един от основателите на читалище “Искра” в града. После е сред първите учители и издатели на учебници в Търново. Има запазено и едно писмо от Стефан Стамболов, който го кани на партийно събрание след Освобождението. Вуйчо на майката на проф. Бостанджиев е Никола Лазаров - един от дейците на Българската екзархия, когото наричали Македонския министър. Наскоро професорът намерил писмото от Иречек до него във връзка с основаването на Софийския университет и го предал в архивите. В семейството на Бостанджиеви има още един сексолог - синът Румен Бостанджиев, тръгнал от студентския кръжок по сексология на баща си и станал известен колкото него. Той обаче живее отделно с втората си жена и децата от първия и втория си брак. “Аз се оказах по-консервативен. Женил съм се един път - за майка му, която също е психиатър и скоро празнувахме златна сватба”, смее се професорът. Съпругата д-р Захарина Манолова е създател и вече 18 години ръководител на Телефона на доверието към БЧК - София. Бостанджиеви живеят с дъщеря си Стефка, която е специалист по комуникации на техниката. “Баща ми Панайот Бостанджиев имаше нерадостната съдба на всички юристи от онова време. След 9 септември го пенсионираха като прокурор във Върховния касационен съд и не му дадоха повече да работи. Аз пък в ученическите години прочетох “Половият въпрос” на Август Форел и се запалих по сексологията. Абсурд да ти влезе такава муха в главата по ония времена. Дори в съветската медицинска енциклопедия пишеше, че това е буржоазна лъженаука.” Според професора две са основните дейности в човешкия живот - трудовата и сексуалната. Едната произвежда материалните блага, другата човека. Сексологията най-добре е развита в медицината и психиатрията, която специализирал. Заедно със съпругата си заминал за Карлуково, където младите лекари си поставили задачата да превърнат приюта за луди в болница. Школували занаята и на “Четвърти километър”. Там през 1963 г. Тодор Бостанджиев основава първия кабинет по сексология в България, който прераства в цял сектор и който ръководи до пенсионирането си през 1984 г. Секторът е закрит и чак в края на миналата година синът Румен успява да го възроди отново в Александровска болница. “Българите са свръхсексуални, но за тях сексът винаги е бил тема табу. Именно затова и данните за сексуалния ни живот са твърде оскъдни. По мръсни вицове обаче сме първенци в Европа”, смее се авторът на мащабния труд “Сексология”, допълнен и преиздаден миналата година.

Галина Минчева, в-к “Сега”

90-годишният известен в миналото фармацевт-енциклопедист Константин Цанков е от фамилията на големия български патриот и политик - Драган Цанков (1828-1911 г.).

Неговият дядо по баща е пръв братовчед на възрожденеца. Константин познава рода си по мъжка линия няколко поколения назад. Той води своето начало от 1644 година. В него преобладават тежките търговци родом от Свищов. Онова, което ги обединява по дух, е добродетелта. Делата на всички Цанкови са свързани с Отечеството. С право фармацевтът твърди, че патриотизмът в многобройната им фамилия е наследствена черта.
Константин Николаев Цанков е от онези редки българи, които правят чест на нацията ни. Той е роден през 1912 г. в Свищов в семейството на крупния търговец и банкер Николай Константинов Цанков. Баща му има пет деца: Елена, Александрина, Теодора, Христо, а най-малкият е Константин. Момичетата завършват езикови колежи. От тях единствено Теодора заминава да живее в Тур, след като сключва брак с френския инженер Роже Мерсие. До края на живота си тя не забравя българските проблеми. Подпомага финансово Зографския манастир на Атон и следи за реставрацията на редица наши светини. Между Теодора и Константин съществува силна връзка. Затова през 1933 г., след като завършва първия випуск на Американския колеж в Симеоново, най-младият наследник на Николай Цанков продължава образованието си във Франция. В Страсбург Константин следва фармация. По това време негови добри приятели са редица известни личности. Съпругът на сестра му Теодора е съмишленик на генерал Шарл дьо Гол.
По-късно Константин се запознава с Жак Ширак, бъдещия френски президент. Двамата се срещат, водят разговори по редица актуални за онова време теми, а Константин го запознава с историята и природните забележителности на България. През 2000 г. Константин отправя до Жак Ширак изложение, в което защитава правото на българите да пътуват свободно по света без визови ограничения. Той призовава Ширак да съдейства на държавата ни за падането на Шенгенската стена. Константин Цанков е поклонник не само на френската история и култура, но и на френския футбол. През 1998 г. той прогнозира в писмо до Ширак, че “петлите” ще спечелят световното първенство. За своята вярна прогноза фармацевтът получава от внуците си Александър и Веселин, които живеят във Франция, юбилейна монета на френския национален тим.
Друг известен приятел на Константин е бил един от директорите на компанията “Кристиан Диор”, човекът, който десетилетия наред отговарял за производството на парфюмите, химикът д-р Паяр. Дори д-р Паяр подарява на семейство Цанкови панорамна картина на Париж, която и днес се намира на видно място в техния хол.
В живота на Константин настъпва нов момент, когато той се оженва за юристката Екатерина Накашева. Тя е дъщеря на известния по това време не само в България, но и в чужбина фармацевт Панчо Накашев. По-възрастните софиянци помнят и до днес неговата добре уредена аптека на ъгъла на булевардите “Витоша” и “Патриарх Евтимий”. Накашев произвежда пръв в България таблетирания хинин. В работата му помага неотлъчно Константин Цанков. По-късно към двамата фармацевти се присъединява и Екатерина. Семейството таблетира първо в България и буровина, и сантонина. В аптека “Накашев” се произвеждат рецепти от цялата страна- сиропи, прахове, мехлеми, помади. Днес Константин казва, че понякога една тежка болест може да се излекува с много обикновени лекарства. Важни са само съставките и съчетанията. А Цанков знае как да се приготвят десетки илачи за различни неразположения. Аптеката на Панчо Накашев достига върха на своята слава, когато в нея започва да се продава прочутото лекарство за Паркинсон Bella bulgara. Негов създател е Панчо Накашев, който е родом от Щип.
През 1948 година аптеката е национализирана от комунистическата власт, а Константин Цанков е изгонен от София и е изпратен да работи като аптекар в гара Белово цели 20 г. Така един от най-достойните наследници на Драган Цанков, без да има някаква вина, прекарва най-творческите години от живота си далеч от София. Докато не е в столицата, за двамата му сина Николай и Панчо се грижи съпругата му Екатерина. Днес Николай Цанков е уважаван професор по медицина. Той е декан на Медицинската академия и шеф на катедрата по дерматология и венерология. Посочен е от ежегодния медицински справочник “Кой кой е ?”, който се издава в Америка, за мъж на 2000 г. Другият син - Панчо завършва биохимия в Софийския университет. Прави интересни научни и документални филми в продължение на 20 г. От 1992 г. до 1996 г. е културен съветник в посолството ни във Франция. Панчо Цанков е бил и заместник-министър на културата. Преподавал е и режисура в Нов български университет. В момента е председател на Евро-българския културен център.
Уважаваният от много поколения българи фармаколог-енциклопедист Константин Цанков си спомня от разказите на своя баща за многолюдния им свищовски род и за първия братовчед на дядо му Константин - Драган Цанков. Всички в рода боготворели Драган и неговите братя: Константин, Антон, Георги, Иван и Стамат, които били търговци на едро. Братята на известния политик дават огромни суми за строежа на църкви и училища. Фармацевтът Константин Цанков казва, че между тях със своите културни интереси изпъква Антон. Той е от онези родолюбци, които подкрепят началото на българския периодичен печат.
Синът на Антон - Кирияк Цанков, продължава родолюбивото дело на своя баща. Издава в. “Тъпан” и в. “Балкан”, а през 1876 г. е председател на Българското централно благотворително общество. След Освобождението Кирияк е дипломатически представител в Букурещ и управляващ Министерството на външните работи.
С видния род на Цанкови е свързано и началото на икономическото образование у нас. Един от братовчедите на Драган по бащина линия - Димитър х. Василев - подарява на Свищов 240 000 златни франка за учередяването на класическа гимназия, в която да се преподава и икономика. Така се ражда
първата търговска гимназия в България. В генеалогичното дърво на Цанкови е и неговата първа братовчедка Пауница, която е майка на Николай Д.Катранов. Пламенен патриот и поет, той умира рано, но става прототип за образа на Инсаров в романа на Тургенев “В навечерието”.
Най-прочутият от фамилията Цанкови - Драган, за разлика от близките си не става търговец. Израства като политик, чиято многостранна дейност привлича още неговите съвременници. Свищовлията е водач на униатското движение у нас. Той е за отделянето ни от Цариградската патриаршия и за създаването на независима българска църква в уния с католическата. В Цанковия род се помни, че в навечерието на Връбница, 1855 г. Драган приема католицизма. Причината за това му действие е линията на руската дипломация, насочена към единство на православието под върховенството на Цариградската патриаршия. Отвратен от лицемерието на руските политици, Драган се превръща от страстен русофил в русофоб. Негови са думите, превърнали се днес в пословица: ” Ни ви щем ни жилото, ни меда”.
След 1878 г. Драган Цанков се издига до водач на Либералната партия и до министър-председател (1880 г., 1883-1884 г.). Той е и почетен член на БАН.
От политиката и от обществените си постове възрожденецът не натрупва никакви пари. С помощта на своите братя търговци той си купува малък едноетажен дом на тихата софийска улица “Парчевич”, който единствено завещава на двете си дъщери. В момента той е в развалини.
Фармацевтът Константин Цанков си спомня, че чичовците му разказвали как в дома на “Парчевич”, в късен следобед се събирали видни софиянци. Заедно с Драган те размишлявали върху новото време и новата политика, а по-късно играели карти. Цанков казвал, че не признава друг белег на превъзходство, освен добродетелта към Отечеството.

Людмила Първанова, в-к “Стандарт”

Александър Воронов казва, че във вените му тече синя дворянска кръв, но пъпът му е хвърлен в театъра. Израснал е зад кулисите в Младежкия, на чиято сцена родителите му играят заедно в началото на 70-те.

Майка му Маргарита Пехливанова и до днес е популярна актриса, но сега името й фигурира в афиша на Сатирата. Баща му Стефан Воронов беше като че ли по-известен като звезда на българската естрада. Изпълнителят на “Суранайка” загина трагично в катастрофа през 1974-а, току-що навършил 29 години.

“Родът Воронови е от средата на XVIII век. Ние сме четвъртият му клон, притежавали сме големи имения в Казанска губерния и в Подмосковието”, разказва Александър Воронов. 35-годишният актьор е слушал от леля си Наталия, че има и полска закваска, а някой от далечните им прапрадядовци получил титлата граф за военни заслуги. След Октомврийската революция прадядото Александър със съпругата си и майка си емигрират в Истанбул. Фамилната шевна машина “Зингер”, която изхранвала семейството там, се предава като реликва в рода По-късно се установяват в България, а след 9 септември отиват в Париж. “Елена Воронова, сестра на дядо ми (също Александър), е била балерина в Софийската опера. Последното й турне е в Унгария и оттам тя директно заминава за френската столица. По-късно успява да уреди пътуването на майка си и баща си. Моят прадядо е погребан в “Пер Лашез” и скоро след смъртта му балерината и майка й заминават за Монреал, където тя продължава да упражнява професията си. Преподава класически и модерен балет. Известно време е била хореограф на Кралския канадски телевизионен балет.
Междувременно дядо ми Александър се жени за българка - баба ми Емилия. Традицията в рода е първородният син да се кръщава Александър. Изключение прави само баща ми Стефан, защото се появява след сестра си Наталия и носи нелегалното име на дядо ми, който като белогвардеец и “враг на народа” се укрива с фалшиви документи. Лагерът в Белене не му се разминава, но малко преди да го заловят от милицията, тайно присъства на раждането на баща ми - на 3 юли 1945 г.
Бъдещата естрадна звезда Стефан Воронов се изявява още в Строителния техникум “Христо Ботев”. Съвсем случайно в “БИАД”, откъдето “Студио 5″ излъчва предаването на Вили Казасян “Микрофонът е ваш”, го избутват да изпее френски шансон. Доколкото личи от запазените снимки, става дума за 1966 г. А в началото на 70-те неговите “Суранайка”, “Стрели”, “Дама Пика” вече са хитове. Слабичкият русокос и синеок чаровник притежава не един талант. Пее, рисува прекрасно, танцува и е отличен пантомимист. Когато се влюбва в красивата първокурсничка от ВИТИЗ Маргарита Пехливанова, решава да кандидатства актьорско майсторство - за да е по-близо до нея, а и защото е лудо ревнив. Сватбата им е фурор и за двете фамилии, неизвестно защо всички са против. За да избегнат разправиите, се женят тайно в Благоевград И понеже в събота общината не работи, кметът докарва зорлем служебното лице, което трябва да ги венчае. Те са обути в дънки, а Гошо Минчев свири на китарата си “Сватбения марш”. Рок легендата, Богдана Карадочева и младоженците в онези години са неразделни. После Воронов го пращат по разпределение в плевенския театър, където Пехливанова вече играе, а през 1971-ва ги назначават заедно в Младежкия театър. Щастието им продължава кратко. Актьорът-певец загива нелепо през 1974 г. на връщане след турне на театъра във Виена и Братислава. Пътуват с бусче и той спи уморен на седалка до прозореца. Такава е последната му снимка, която колеги му правят минути преди катастрофата. В съня си дори не усеща смъртта. “Ние сме три деца Риби, родени на 8 март, все на бащи Раци от “Младежкия театър”, казва Александър Воронов. Николай Бинев е роден на 5 юли. Неговият син Велизар също е роден на 8 март, само че е три години по-голям от Сашо. Джина, дъщерята на Владимир Смирнов, е родена също като Сашо на 8 март 1971 г. Като деца празнували задружно рождените си дни в театъра. Сега и тримата родители са покойници. “Когато е станала катастрофата, съм бил едва на три и половина години. Малкото, което си спомням от татко, ми е пред очите като на диапозитиви. Помня един бой от последното ни лято в Созопол. Избягал съм от къщата и съм отишъл при рибарите на кея. Търсили ме, настанала паника и изведнъж баща ми ме вижда събул сандалите и провесил крака във водата. Хвана ме за врата и ме шамароса. Помня също как ме учеше да казвам “Добър ден” и “Лека нощ” на френски. Много искаше да знам отрано езика, за разлика от дядо ми, който наблягаше на матерния и ме водеше на руска забавачка. Учудващо и за мен е, че си спомням тумбата колеги, които посрещаха баща ми при завръщането му от Канада в началото на лятото на 1974 г. Размахваха плакати. Между тях бяха Николай Бинев, Искра Радева, а татко си беше пуснал мустаци и носеше високи ботуши с катарами отстрани. Той е играл година и половина в “Роял мим тиатър” - кралски пантомимен театър в градчето Ниагара он да лейк. Там е бил по покана, за която съдействала и леля му - балерината. След неговата смърт трупата дойде в България, за да изиграе същото представление - “Алиса в страната на чудесата”. А в сцените, в които той е участвал, изнасяха цветя. Подариха ми емблемата на техния театър - парцален клоун със звънчета който пазя и до днес.” Синът, естествено, не присъства на погребението. Гробът е в Орландовци, в католическия парцел, близо до паметника на певицата Паша Христова. Лоша поличба е, че Стефан Воронов е трябвало да лети с нея на фаталното турне, когато тя пада със самолета и загива. Той остава в София, защото не го пускат от театъра, а когато разбира за катастрофата, едва не се блъска с колата, бързайки за Първа градска.
Александър Воронов завършва класическата гимназия и всички очакват, че ще поеме към медицината или правото. Избира ВИТИЗ, съвпадение е, че го приема преподавателката на баща му проф. Надежда Сейкова. Още като студент започва в Младежкия, който напуска по собствено желание през 1997 г. Само в постановката на Пинокио там е играл над 300 пъти. По-популярен е гласът му от филмовите дублажи на БНТ. Преди три години участва в хитовата серийна руска продукция “Турски гамбит”. За ролята се явява на кастинг с руски език. Играе свързочник на полк, а режисьорът се шегува, че може и да не го дегизират, защото отвсякъде си прилича на руснак. Александър Воронов има 6-годишен син. Много хора очаквали, че ще го кръсти на баща си Стефан, но съпругата му Мирослава настояла да се спази традицията. От повторния брак на Маргарита Пехливанова с актьора Васил Бъчваров Сашо има брат. Оцелелият от лагера в Белене дядо Александър умира през 1983 г. от инсулт. До последния си ден работи като журналист в “Антени”. Той е последният чистокръвен граф от рода Воронови.
“Баща ми е половин, аз съм четвърт, а синът ми осминка”, шегува се Воронов-младши и добавя сериозно: “Все още се гордея, че съм българин, но съм убеден, че ако талант като баща ми се беше развивал в Русия, днес щеше са е световноизвестен”.