Nobility Bg

www.bgfactor.org

Скелет на почти двуметров мъж, открит в северната кула под Асенова крепост, може да се окаже на Иванко, убиеца на Асеня.

 
 Експедиция, финансирана от община Асеновград, попаднала на находката, когато разкопавала неизследваната труднодостъпна зона под крепостта. Екипът на археолога Христо Басамаков, директор на Историческия музей в града, се е натъкнал на мъжки скелет с отразяни стъпала и глава. Зъбите са напълно запазени. Дясната ръка е била прибрана върху торса, лявата- плътно до тялото. Върху останките е открита монета с датировка на сечене 1208-1230 г.

 ДНК експертиза на находката и скелетът на цар Калоян, открит във Велико Търново, може да докаже дали има родство, защото двамата са братовчеди. Още не е поискана подобна експертиза обаче. Предполагаемият скелет на Иванко се пази в кашон в църквата “Св.Богородица” при Асеновата крепост вече 14 месеца.

 Последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимака, примамен от византийския император да се върне от крепостта при Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан, не е известно.

 Близо двуметровият ръст е напълно неестествен за средновековието, когато мъжете са били високи 1.50-1.60. А за Иванко е известно, че е бил изключително висок и едър мъж.

 Липсващите стъпала може да са свлечени от времето или пък умишлено отрязани, каквато практика е имало в средните векове за хора, от които се страхуват - един вид предпазване от вампирясване, твърдят археолозите. Христо Басамаков е почти сигурен, че мъжът е бил прободен в гръб - ясно личи, че задната гръдна кост е почти перпендикулярно изправена навътре. Притесненията на археолога идват от датировката на монетата върху скелета, тя е 8 години след последните известни данни за Иванко по тези земи. Не е ясно колко години е живял той след 1200.

 Погребението е било християнско и скромно. Наоколо не е открит друг гроб, очевидно не става дума за некропол.

 Асенова крепост се намира на 2 км южно от Асеновград, върху скален зъбер в края на билото Белочерковишкия рид на Чернатица. Тя е кацнала върху една варовикова чука, на левия бряг на река Чая, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове.

 Според археологически данни крепостта датира от втората половина на IXв. Из самата крепост са намирани монети от времето на император Теофил (829-842).

 Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, както нарастнало и застрояването на околния терен със жилищни и стопански постройки.

 Самата крепост се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се настанили административната и военната власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село ”Петрич” съществувало XI-XIVв.

 Намерените многобройни монетни находки дават основание да се предполага, че освен стратегически, крепостта е била и оживен икономически център. Този център е поддържал оживени икономически връзки не само с градовете от балканският полуостров, но и извън него. Доказателство за това е намерената монета на венецианският дожд Теополу датирана към 229-240 година.

 Друга находка, която е много ценна и интересна е намерената българска бронзова монета на Константин Тих, която е датирана към втората половина на XIII век. Любопитно е, че това е единствената българска монета открита тук.

 Други монетни находки, които дават косвени указания за историята на крепостта са една римска бронзова монета от времето на Константин Велики от IV век. Крепостта е датирана към IX век, а тази монета ни препраща пет века по-назад във времето. Дали тук е имало укрепено място преди построяването на крепостта, такава, каквато днес я познаваме ще стане ясно, след по-мащабни разкопки на района около и в самата крепост.

Освен това са намерени и византийски бронзови моменти от XI-XII век и една препечатана антична монета от X-XI век, които са важно указания за стоково-паричните отношения от това време.

 Измежду по-значителните находки заслужава внимание оловният печат на византийския владетел Алекси Комнин (1048-1118) и десетки византийски монети от времето на Комнините.

Мая Цанева, в-к “Сега”

Нашенската фамилия Колдамови неизбежно се свързва с балета. Имената на Красимира и Петър Колдамови предизвикват респект у всеки, който само веднъж дори е наблюдавал изпълнението на сестрата и брата в “Изворът на Белоногата” или в “Любов за любов” - две от най-известните балетни постановки навремето.

Красимира и Петър са първото поколение балетисти от прочутото семейство, което влиза в средата на 50-те години в репетиционните зали на софийското Хореографско училище и оттам поема към световните сцени. Днес и техните деца са се предали на магията на танца и на свой ред предизвикват овации.

Според примата на българския балет любовта й към танца е съвсем спонтанна и естествена. Тя идва от нуждата на всяко дете да изрази себе си - чрез движение и музика. Така и Красимира, още преди да влезе в балетното училище, събира публика на читалищни тържества и вечеринки.
Семейната мълва говори, че прадядо им едва е докосвал земята, докато танцувал ръченица. Тъй че не е случаен талантът на Колдамови-брат и сестра да изразяват по уникален начин емоциите си чрез движения и да усещат с всяка фибра на телата си музиката.
Големият шанс на Красимира е да попадне в класа на руския педагог Владимир Белий, докато е ученичка в Хореографското училище. После нейна наставничка е прочутата в миналото наша балерина Лили Берон. Едва 18-годишна Колдамова излиза на голямата сцена в “Жизел” и оттогава не е спряла да танцува. Като стипендиантка на Болшой театър печели ерудираната публика в Москва и навсякъде другаде по света. Спектаклите с нейно участие “Спящата красавица”, “Едит Пиаф”, “Лебедово езеро” и “Ромео и Жулиета” й създадоха името на перфектен професионалист на 5 континента.
След повече от 40 г. активна артистична дейност през 1998 г. тя се превъплъти в Едит Пиаф в едноименния балет и така отбеляза забележителния си юбилей.
Дългогодишният й дует на сцената с Ичко Лазаров пък им създава славата на една от най-добрите сценични любовни двойки от световна величина. Ала артистичното им сливане е плод на много труд и усилие.
Най-новата роля на Красимира Колдамова е в спектакъла “Четири нощи”, където партнира на много по-млади свои колеги. Примата не крие къде е разковничето за нейната неизтощимо желание да танцува активно - очарова я работата със следващите поколения балетисти. Зарежда я енергията, която те излъчват. Затова 3-ти випуск вече в Хореографското училище има шанса да бъде сред нейните ученици. Известната балерина не се отказва от сцената, но признава, че напрежението, което изпитва, когато наблюдава изпълненията на своите възпитаници, е много по-голямо. Затова сега набляга на педагогическата дейност.
Синът й Преслав Манчев също е наследил неутолимата любов на майка си към танца. Макар родителите му да се страхували, че ще носи тежкия кръст на името на майка си, той поема по нейния път. Тя отначало не била съгласна с желанието му да я последва на балетния подиум. Ала той упорито вървял по стъпките й. Докато Красимира се предала.
Под вещата ръка на вуйчо си Петър Колдамов талантливият Преслав започва успешна кариера на балетист. Класическият танц днес му носи слава и престиж в Германия и Швейцария. За знаменитата му родителка пък е най-важно, че сега, когато той танцува, за публиката тя е майката на Преслав Манчев, а не се акцентира върху факта, че той е нейн син.
Въпреки това първата дама на балетната сцена признава, че малко съжалява, че не му е партнирала в спектакъл. Този шанс им се е изплъзнал през 1993 г. Когато Преслав играе Джеймс в балета “Силфида”, Красимира Колдамова вече е приключила (за кратко, оказва се), със сценичната си кариера. Така се разминават.
Никога досега гранддамата не се изкушавала да остане в чужбина, макар да са й го предлагали многократно. Мами я изкусителният за всеки артист Париж, където примата танцува цял сезон, но приятелите и семейството са истински важните неща за нея, тъй че тя не се колебае дълго. Съпругът й Таньо Манчев - архитект по професия, е най-строгият й съдник и верен приятел. Той й помага при избора на грим и костюм, вълнува се от всяка нейна роля.
С 9 г. по-малкият брат на вечната прима - Петър, също попада на сцената на Операта. Покрай сестра си той от малък се мотае зад кулисите. С навлизането си в юношеството Колдамов-брат също не устоява на музите и постъпва в балетното училище. Печели стипендия и заминава за Куба. Връщайки се оттам, среща Мариана Денева - бъдещата примабалерина на Операта, тогава още ученичка на Люба Колчакова в Хореографското. Двамата споделят в продължение на над 12 г. сценичните си превъплъщения. Мариана и Петър печелят заедно 1-ва награда на I балетен конкурс в Токио през 1976 г. Покрай творческия тандем се ражда и един дългогодишен брак, и 2-ма синове. Единият - Виктор, също става балетист.
На сцената Петър Колдамов е бил в компанията на не една хубава жена, но не може да определи коя от партньoрките си харесва най-много. Високо оценява дуетите със сестра си Красимира, със съпругата си Мариана Денева, с примите на Мексико. Според него за зрителите остава скрито напрежението и “къртовската работа” при изграждането на една артистична двойка. В репетиционната остава всичко - притеснения и умора, физическата изнемога - за да се убеди най-накрая ценителят на балетното изкуство, че двамата изпълнители се сливат изцяло с героите си.
Дори и след като се отказва от артистични изяви, Петър Колдамов не е излязъл от балета. Той е преподавател в Хореографското училище вече 15 г. Сега подготвя усилено коледния спектакъл на учениците си.
Виктор Колдамов, по-големият син на балетния педагог е завършил преди 2 г. училището, в което преподава баща му, и вече обикаля света. Съвсем скоро младежът замина за Япония заедно с трупата на Операта.
Петър Колдамов никога не е съжалявал за професионалния си избор. И все пак е останал верен на мечтата си за далечни морски пътувания. Донякъде балетът му дал част от тази романтика - благодарение на него е видял десетки страни, сред които най-любими са му Испания, Египет, Китай, Мексико и Швейцария.
Днес той мечтае за нови спектакли и заедно със съпругата си търсят синтеза между театъра и танца. Самите те се определят като търсачи на предизвикателства и признават, че ги събрала любовта към балета.
Мариана Денева отскоро е директор на Хореографското училище и сега се справя с много по-тежкия товар на административния си пост. За разлика от съпруга си тя се явява нещо като сбъдната тайна мечта на родителите си. Баща й свирел прекрасно на цигулка, но се занимавал професионално с италиански език. За балета я открива Анастас Попов. За примабалерината да си на върха, значи да се учиш постоянно. Тя смята, че е получила най-високата си оценка от постановчика на “Дамата с камелиите” Пиер Лакот. Тогава прочутият маестро я избира за главната роля, без да се интересува за йерархията в балетния състав. Подходил без предубеждение към балерините - просто решил, че именно тя заслужава да бъде в центъра на спектакъла. Ала по това време примата забременява с втория си син и се отказва от оказаната чест.
Въпреки това г-жа Денева не съжалява за избора, който е направила. Според нея всеки артист “ражда” ролята си и затова тя е избрала най-великата роля - тази на майка.
Мария от “Козия рог” е превъплъщението, в което балерината смята, че е постигната абсолютно сливане с образа. Подготовката на ролята й отнема около 6 месеца и накрая има чувството, че е изгубила собствената си личност. През 1989 г. д-р Теодор Попов написва книга, посветена на сценичните триумфи на Мариана Денева.
Тя и съпругът й Петър Колдамов живеят чрез танца и той, по собствените им думи, никога не ги е разочаровал. Само хората са били понякога некоректни спрямо тях.