Nobility Bg

С държавни почести в историческия храм “Св. 40 мъченици” във Велико Търново бяха положени тленните останки на средновековния български владетел цар Калоян.

Заупокойна литургия в памет на цар Калоян отслужи Великотърновският митрополит Григорий, след което саркофагът с мощите на владетеля бе положен за вечни времена в мраморна гробница в северната галерия на църквата, където през 1972г. археологът Въло Вълев откри Калояновото погребение.

С трикратен залп представителна рота на Националната гвардейска част отдаде военни почести на владетеля, при чието управление средновековната българска държава постига значителни военни, политически и дипломатически успехи на Балканите и в Европа.

В своето слово президентът посочи, че този ритуал е израз на дълбока признателност към делото на един забележителен български владетел, че това не е акт, обърнат само към миналото. Това е послание към бъдещето - за всички онези, които ще ни наследят и ще препрочитат и изучават българската история след десетилетия и векове, каза държавният глава.

По мнение на изследователите в резултат на десетгодишното управление на цар Калоян /1197-1207/ са постигнати успехи, които са равни на цяла епоха от развитието на средновековната българска държава.

Според историческите извори Калоян е най-младият от династията Асеневци. Той поема управлението на Второто българско царство след гибелта на своите братя Асен и Петър през 1197 година.

Още през следващата година Калоян предприема бойни действия срещу Византия, като превзема крепостта Констанция, днешен Симеоновград. Две години по-късно българските войски, водени от Калоян превземат крепостта Варна. България получава излаз на Бяло море след като си връща Родопската област и Македония.

В резултат на умела дипломация Калоян сключва уния с главата на Римокатолическата църква папа Инокентий ІІІ. В резултат архиепископ Василий е провъзгласен за български примас, а Калоян е провъзгласен за крал.

Най-шумната победа на Калоян, която отеква дълбоко в кралските дворове в Европа е през 1205 г., когато в битката край Одрин рицарите от Четвъртия кръстоносен поход на армията на Латинската империя са разгромени, а техният главнокомандващ император Балдуин Фландърски е отведен като пленник в столичния Търновград.

През същата година победната кампания на Калоян продължава с превземането на Пловдив, който бил във владенията на солунския крал Бонифаций. Две години по-късно Калоян подновява похода към Солун, но пада убит след заговор край стените на крепостта.

www.journey.bg

История за четири поколения, съхранили в себе си магията на красотата, завещали на наследниците си живопис, иконопис и стенопис, примесени с вяра и много любов. Четири поколения, докосвали се до четката и боята, за да пресъздадат движение, светлина и живот.

Молеровия род води началото си от свещеника Вишан (монашеско име Висарион), когото, след като се връща от поклонение в Ерусалим, всички наричат “Хаджи поп”. Оттам идва и името на Хаджипоповия род, и понеже е бил главен поп са му казвали Хаджи Иконом, затова и на някои семейни кръстове и икони се среща като прякор Хаджи Икономов, вместо Хаджи Попов. В споменика е записан като Висарион Йеромонах – интересен факт, който би породил доста въпроси.

Истина е - бил е много благочестив човек и по едно и също време със жена си Гергина Презвитера се съгласяват да водят монашески живот - да живеят в една къща, но да спят в отделни стаи, затова и той получава калугерското име Висарион вместо Вишан.

Синът му - Тома Хаджи Попов заминава с търговци за Виена. Според сведения от видния банскалия Благой Тодев (цитира от Михаил Енчев в албума “Банско – духовно средище през вековете”) ”Когато момчето го изпратили на времето във Виена при известен търговец – комисионер,за да учи търговия, той видял, че младият Тома притежавал изключителната дарба да рисува дори с пръчка по пясъка коне, керванджии, цветя и др. Сам преценил, че би трябвало това дете да учи за художник и го изпратил в Италия да учи живопис…” И така съдбата срещнала 15-годишния Том с цветовете и магията на живописта и когато той се завърнал в родното Банско вече го наричали Молера (от немското Maler - художник) – оттам идва и името на Молеровия род.

Това е началото на Банската иконописна школа (“Свети Йоан Кръстител” - икона от музейната сбирка в Банско) . Движението и експресивността в произведенията на Молера се виждат в стенописите му в Рилския манастир, в постницата “Свети Лука”, в църквата “Покров Богородичен”, в църквата “Свети Евангелист Лука” “Ангел”, в църквата “Света Троица” в Банско - “Света Богородица” , “Исус Христос” и др. Оцеляла през годините е и част от един тефтер с негови рисунки с различни библейски сюжети, като “Сцени от живота на Иисус Христос” и др. Наследникът на Молера е синът му Димитър – един от най-ярките представители на Банската иконописна школа (Свети Димитър, Благославящ Христос, Свети Никола и Богородица). Достоен ученик на баща си, той продължава творчеството му по Рилския манастир – “Свети Йоан Предтеча”. Те двамата имат много общи творби: Митарство и Богородица Живоносен източник и Света Троица със Св. Богородица.

Осем големи иконостасни икони в банската църква “Света Троица” са негово дело. Те напомнят много тези от главната църква в Рилския манастир. Именно Димитър Молеров е поканен от сръбският княз Милош Обренович да работи и твори в Белград. Доказателство, че неговото творчество било високо ценено и извън пределите на Банско е и факта, че негови творби има и Зографския манастир в Света гора, на о. Крит, Драма и Шкодра. Димитър Молеров се жени за сестрата на Марко Тодорович – Катерина. Техният син Симеон Молеров продължава делото на Банската иконописна школа ( Св.св. Кирил и Методий, св. Климент и епископ Теофилакт и Св.св. Седмочисленици) и пренася духа на Молеровите живописци. Баща и син работят заедно в Рилския манастир върху стенописи и ктиторски портрети (Сцени от житието на св. Никола и Сцени от житието на св. Никола). В църквата “Света Троица” в Банско е стенописът “Свети Архангел Михаил” и иконата “Свети Димитър” от иконостаса.

Характерът на Симеон Молеров бил най-буен в рода. За него се говори, че “когато работил някоя икона, понякога си слагал обяда и виното върху нея и се хранил, а когато му забелязвали, той отговарял: ”Аз съм неин създател: мога да разполагам с нея, както си искам.”Пръв от старите хора в Банско почнал да носи панталони и се обличал много небрежно.” – пише Димитър Г. Молеров в публикацията си “Иконопис в Банско”. Той се жени за Кадъифа – Хаджи Вълчова, която е сестра на дядо Димитър Хаджи Вълчов. С този брак става и сродяването на поколението на Молерови с рода на Паисий. Симеон Молеров умира през 1802 г. на 90 години. Наследниците на Симеон Молеров са синовете му Георги и Вишан, но само големият му син Георги продължава занаята на баща си. Георги Симеонов Молеров е последният от поколението на Молеровия род, който продължава традицията – учи иконопис при баща си. Неговите творби са също в църквата “Света Троица” в Банско. Животът обаче не бил благосклонен към него - едва 30 годишен, през 1878 г. на Атанасов ден, Георги Молеров бил ухапан от бясно куче и починал в големи мъки.

Оставил след себе си двама сина на 2 и 3 години, но с него нишката на иконописците в Молеровия род се прекъснала.

Това е историята на Молерите – четирите поколения живописци, които с четките си създавали светлина и иконите им до днес вдъхват вяра и упование в Бога.

В днешни времена, през 1996 година, 118 години след смъртта на последния живописец от Молеровия род с нова сила се възражда ново изкуство - изкуството да накараш хората да усетят истинския дух, да се пренесат във времето, когато всичко е било истинско и непокътнато. Да се слеят с легендата.

Тогава отворила врати механа „Молерова къща”…