Nobility Bg

Nobility Bg

Родовата памет е неизменна част от личността на всеки културен човек. Всъщност няма по-естествено нещо от това да знаем възможно повече за хората, от които произлизаме, чиито гени носим и чиято кръв тече във вените ни. Това са хората, възпитали дядовците ни, които са възпитали бащите ни, които пък са възпитали нас. Носим редица черти на техния характер, приличаме им дори външно. Така че няма повече да ви убеждавам какъв е смисъла от родовата история и родословното дърво. Щом сте влезли в този сайт, значи сте достигнали до него.

Ще дадем основната информаци, от която се нуждаете за да изследвате рода си, както и някои полезни съвети къде и какво да търсите.

 Ще ви кажем на какво да обърнете внимание, за да бъде вашето изследване стойностно и полезно и за други хора и да отговаря на изискванията на науката генеалогия.

И така:

1. Какво разбираме под думата род. Има няколко неща, които се вписват в това понятие. Добре е да знаем разликата между тях:

Род е съвкупността от всички кръвни потомци на едно лице, което е най-стария представител на рода, или родоначалник. Това е най-широкото понятие за род.

Т.е. ако най-стария човек, чието име знаете е пра-пра-дядо ви, то той е родоначалника, а всички негови деца, внуци, правнуци и пра-правнуци представляват един род. Ако това е рода на баща ви, то роднините на майка ви, братовчедите по майчина линия и т.н. не са част от бащиния ви род. Брата на баща ви и сестрата на майка ви не са от един род, въпреки, че са роднини, защото нямат кръвно родство помежду си. Вие обаче сте кръвен роднина и с двамата и ще фигурирате в родословните дървета и на двата рода.

Друг подход определя като род само хората носещи общо фамилно име – т.е. мъжките потомци на родоначалника. Идеята е, че жените след брака стават част от рода на своя съпруг, а децата им носят неговото родово име и продължават неговия род.

Тези две различни понятия не бива да ни объркват. Може би коректното обобщение е , че всеки мъж има само един род – родът на баща си, чието фамилно име носи. Въпреки това, той е потомък на много родове – на родовете на всички свои предци по бащина и майчина линия. Така че например Иван Хаджииванов е от рода Хаджииванови, но е потомък освен на  Хаджииванови, също така и на родовете на другите си пра-баби и пра-дядовци Петрови, Христови и т.н.

2. Какво значи Родословно дърво?

По същият начин, както има различни понятия за род, има два (основни) различни вида родословно дърво:

- Дърво на потомците – това е схема, която показва всички преки потомци на даден родоначалник. Най-горе стои родоначалника, под него неговите деца, под тях – техните деца и т.н.

- Дърво на предците – схема, показваща всички предци на даден човек (вие). При този вид родословно дърво, централната фигура сте вие, над вас са майка ви и баща ви, над всеки от тях са неговите майка и баща и така до родоначлниците на всички ваши пра-родители. При тази схем се описват само взаимоотношенията родител-дете които имат за край вас, без да се гледат братята, защото целта е да намерите всички предци, чиито гени носите лично. Логично е, че при тази схема на вашия ред (поколение) ще има само 1 квадратче (вие), над вас две (родителите ви), над тях 4 (двата ви чифта баби и дядовци), отгоре 8, 16, 32, 64…

Дървото на предците е най-базовото генеалогично проучване – то е абсолютният минимум, за да можете да кажете, че знаете нещо за потеклото си.

Ако желаете да направите пълно генеалогично  изследване, да научите всички свои роднини и всички свои братовчеди, най - добрият подход е

1. Правите дърво на предците
2. За всеки род от най-далченото поколение в дървото на предците правите дърво на потомците.

Това означава, че ако дървото на предците ви завършва с 16-те ви пра-прабаби и пра-прадядовци, трябва да направите 16 дървета на потомците на всеки от тези 16 рода.  Най-често по всяка линия стигате различен брой поколения назад: например можете да знаете само името на пра-дядо си по майчина линия, но бащиният ви род да е известен 6 поколения назад. Винаги правите дърво на потомците на родоначалника – т.е. най-стария представител на даден род.

Разбира се от всички родове на предците ви, най-важен и основен за вас е вашият род – родът, чието фамилно име носите.

3. Какви данни събираме за хорта в нашето родословно дърво? Най-краткият отговор е всякакви. Минимумът, които ни трябва са пълните имена, датите на раждане и смърт и месторождение. Освен това е добре да знаем година на сключване на брак, местоживеене, образование (кога и къде), занятие. Разбира се винаги е добре да имаме снимка на човека. Допълнително можем да открием снимки на къщата му, дипломите, личен печат и т.н.

Важно е да знаем годините на раждане и смърт, както и годините на раждане на децата. Родословно дърво само от имена, без години като ориентир има много по-малка стойност от такова с години. Ако не знаем точните години, посочваме ориентировъчни.

4. Въпросът за името. Ключово за родовото изследване е да тръгнем от коректното име на рода. Старите родове обикновено имат фамилно име, което е в накаква степен уникално или поне рядко. То най-често произлиза от име на родоначалника, когато е изявена фигура, занаятие или професия, населено място, прякор, някаква особеност.  Само сравнително рядко-срещаното родово име в комбинация с населеното място позволява да открием достоверна информация. Например, ако се знае, че рода е Хаджииванови от с. Х, то вероятността в съшото село да има много на брой х. Ивановци е малка – каквото открием за х. Иванов ще бъде част от нашия род. Същото важи за Даскалови, Бояджиеви, Калпакчиеви и Стариоселски, Габровски или някои не толкова масови имена като Кутинчеви, Шойлекови и т.н.

В същото време, ако името е някое от масовите мъжки имена – Димитров, Иванов, Петров и т.н. което показва родителско име, а не родова принаджленост, търсенето е много затрудено, поради масовото срещане на тези имена във всички български родове. По едно и също време в дадено село или град има много хора с името Петър, Димитър или Иван. Ето защо е от ключово значение, преди да пристъпим към изследване на рода да намерим името, което ще ни помогне да разграничим своите роднини от останалите хора.

5. Къде и как да търсим:

-         Най-напред попитайте членовете на семейството си дали вече някой роднина не е правил родословно дърво. Може да се окаже, че няколко поколения преди вас, някои е поставил основата на родово изследване. Тогава ще ви бъде по-лесно.
Ако ще сте първи, започнете от най-близките си роднини  - питайте ги за всичко, което им е известно за рода им – баби, дядовци, техните братя и сестри, къде са живели, с какво са се препитавали… Разбира се побързайте да разпитате най-възрастните си роднини, защото спомените им са най-отдавна и са най-ценни за вас. Побързайте, защото никой не е вечен на тази земя и докато се огледате, нама да има кого да питате. Ако питате много възрастни хора, които имат проблем с паметта, добре е след нялколко седмици да ги попитате пак – така ще можете да потвърдите първоначалната информация или да видите, че някъде има объркване и смесване на хора и връзки.  Пишете всичко, което роднините ви кажат, защото колкото и да е лесно и картинно в момента на расказа, след няколко часа няма да можете да повторите дори половината. Изпробвано е, вярвайте. Най-добре си нахвърляйте въпросите предварително, направете нещо като анкетна карта (нарича се генеалогичен фиш) за всяко лице от рода. Така е по-малко вероятно да пропуснете ценна информация.

-         С помощта на възрастните си роднини изровете всички стари снимки, дипломи, документи и на гърба им с молив напишете кои са хората на снимката и какво е отношението им към рода.  Питайте и пишете! Във всеки дом се намират стари снимки, за които няма кой да каже кого показват. Не го допускайте.  Важно е да съберете максимална информация за всичките си роднини, докато има кой да ви я даде. Можете да я обработвате и систематизирате по-късно, дори след години. Но я съберете днес.

-          Google знае всичко, или поне много повече отколкото предполагаме. Трябва да владеем простите правила за търсене и да се сетим за правилните комбинации от думи. Можем да започнем от мъжкото фамилно име. Ако резултатите са много на брой и не могат да са ни полезни, можем да добавим населеното място, професия (учител, офицер, д-р…) или друг признак, който да послужи като филтър. Трябва да пробваме търсене на името във всичките му възможни форми и правописи, за мъжки и женски род, членувано и нечленувано, за множествено число и т.н.

-         Краеведски проучвания. За повечето градове и села има поне по една книга, в която някой местен учител е събрал данни за историята и жителите му. Почти сигурно е, че при внимателен прочит на споменатите имена ще попаднете не нещо полезно. Такива книги има в повечето обществени библиотеки и срещу 2-3 лева читателска такса можете да се ровите в тях цяла година.

-         След като сте изкопчили всичко възможно от роднините си, снимките, документите и предметите в дома си, от книгите и от Google, бихте могли да отидете по-далеч – музеи,  църковни кондики, военни и регионални архиви, общински регистри и т.н. Сигурно е, че ако направите всичко дотук, сами ще се сетите къде и как да търсите. Останалото е въпрос на систематизиране и представяне на цялата информация. Когато напишете родовата си история, копирайте я и я изпратете на всичкте си живи роднини. Може повечето от тях да не ви обърнат внимание днес, но тяхните потомци един ден ще ви благославят, защото няма да започват от нулата…

В проучванията си трябва да имате предвид още няколко неща. Повечето писмени документи по българските земи се отнасят за годините след 1800. Причината е т.нар. „кърджалийско време” на граждански войни и метежи в османската империя (1780-1812). Тогава са избити много хора, цели родове и села се изселват и мигрират по други земи, повечето църкви и манастири са горени повече от веднъж, заедно с кондиките и книгите в тях. Цели села изчезват, а други се появяват, основани от бежанци. Истинско съкровище е, ако успеете да навлезете в 18-ти век (1700 и ..). В някои периоди от миналото много хора, особено от по-бедните прослойки не са носели фамилно име,  а са се кръщавали само с лично и бащино име. По този начин името се е променяло във всяко поколение: ако бащата е Иван Петров, сина е Петър Иванов и т.н. До средата на 19-ти век окончанието –ов не винаги се използва. Т.е. ако в някой списък намерите Иванчо Пенчо, това означава Иван Пенчев или Иван, син на Пенчо. Има и други особености, но няма как да обхванем всичко в това кратко изложение по темата. Ако имате въпроси, пишете ни, ще се радваме да бъдем полезни.

Успех!

Източник: БНР, радио България www.bnr.bg

Навършиха се 70 години от кончината на големия български писател Йордан Йовков. Изпод перото му са излезли сборници с великолепни разкази, романи и драми. Независимо дали пише за Добруджа и нейните хора, за легендарни фигури от българското минало или за войните, в които България участва от 1912 до 1918 г., Йовков умее да създаде запомнящи се сюжети, разтърсващи с психологизма си образи, да остави непреходни нравствени послания. Негови творби са преведени на около 40 езика. За Йовков и неговия род ни разказва Мариана Първанова, автор на двутомна книга за известни българи и техните фамилии.

“Живея с чувството на неизпълнен дълг към моя дядо Йордан Йовков, защото в София няма негов паметник. Мисля, че мястото му е в Борисовата градина сред пантеона на българската литература”, казва Боян Попов, внук на писателя. Сега споменът за българския класик се пази в родната му Жеравна, в къщата-музей и дома-паметник в Добрич. От честванията на Йовков в Добрич Боян има само хубави спомени. За него си остават незабравими пътуванията с баба му Деспина и голяма група писатели, които изминавали с раздрънкан автобус пътя от София до Добрич за няколко дни. През цялото време неуморимият Радой Ралин ги забавлявал със смешки и спомени.

Деспина е едно от петте деца на котленския чобанин Каракольо, който всяка година води до Беломорието огромните си стада овце. Въпреки че е неграмотен, той изпраща и петте си дъщери да учат в чужбина. Деспина Колева следва история две години в Женева, но поради избухването на Първата световна война продължва висшето си образование в Софийския университет. В София случайно се запознава с Йовков през 1917 г., по време на кратката му отпуска от фронта, когато неговото име вече е познато на българската публика. Малкоизвестен факт е, че нашият класик е участник във войните от 1912 до 1918 г., че е раняван и е пишел за сп.”Военни известия”. Йовков е силно впечатлен от красотата и интелекта на Деспина и двамата се женят в края на 1918 г. в Добрич, откъдето тя е родом. Семейният им живот е низ от трудности и страдания заради постоянното безпаричие и влошаващото се здраве на съпруга й, който спазва чак до смъртта си много строга диета. Деспина изцяло се посвещава на него, докато е жив, а след това – на паметта му.
“Баба бе много уважавана и заради вродената й деликатност успяваше да обедини около себе си доста противоречиви личности. Аз съм израсъл в среда на писатели и на близките й приятели като проф.Петър Динеков, Йордан Радичков, Радой Ралин, Валери Петров, Дора Габе и Багряна”, казва Боян Попов.

Явно динамичният начин на живот се предава по наследство, защото и синът му Боян като оператор в новинарското предаване “По света и у нас” на Националната телевизия, и като автомобилен състезател е обиколил света. Бил е във всички европейски страни, отразявал е военни конфликти и събития от горещите точки в цяла Латинска и Централна Америка. Заедно с Иво Инджев са първите журналисти, преминали зелената разделителна линия в Бейрут през 1987 г. Година и половина отразява гражданската война в Никарагуа, военен кореспондент е и в Афганистан.
Освен журналистиката автомобилите заемат важна част в живота на Боян Попов.

Допреди няколко години жителите на община “Оборище” можеха да видят прелюбопитна гледка - възрастна жена наблюдава от партерния прозорец на ул. “Шипка” 22 автомобилите отвън. Има нещо много познато за всеки българин в острия й поглед. Това е Венета Христова Ботьова, внучка на генерал Кирил Ботьов. Взела е очите на дядовия си брат. Минава достолепен мъж и галантно повдига шапка - това пък е Любен Каравелов. Не писателя революционер, разбира се, а негов родственик и изследовател на фамилията. Бившият офицер ерудит живееше от другата страна на канала, на “Бойчо Войвода”, и почина на 91. Синът му е продължител на името и паметта.
“Моят прадядо и бащата на Любен (Стойчев) Каравелов са братя, а дядо ми и писателят са първи братовчеди”, обяснява инж. Любен Каравелов и сочи схемата на родословното дърво в хола. “Правил го е татко, който носи абсолютно същото име - Любен Стойчев Каравелов”. Така е тръгнало още от дядото на писателя Либен, описан в христоматийното му съчинение “Българи от старо време”, и така върви и до днес. Първоотецът е Стойчо. Разказват, че ходил във Франция и като се върнал, се клател по копривщенските улици като плуващ кораб. Затова му излязъл прякор Каравела, превърнал се във фамилия. По-нагоре филизите са прекършени. Публицистът и идеолог на националноосвободителното ни движение е имал още трима братя и три сестри, но малко от тях оставят потомство. Самият той също няма деца.
Жени се за сръбкинята Наталия, която е сестрата на приятеля му Настас Петрович. След смъртта на Любен Каравелов Наталия е прогонена от стамболовистите и се завръща в Белград.
От братята му безспорно най-известната фигура е Петко Каравелов - лидер на Либералната и Демократическата партия и четири пъти министър-председател на България. Съпругата му Екатерина Каравелова е сред най-образованите дами в страната по онова време. Видна общественичка тя поставя основите на женското движение у нас и прави много за развитието му. Съдбата обаче не е така благосклонна към трите им дъщери. По-голямата Виола има брак със съратника на баща си Иван Белинов и има син от него. Но мъжът на живота й е журналистът Йосиф Хербст. След трагичната му гибел Виола губи разсъдъка си. Сестра й Лора също има два брака. Фаталният е с поета Пейо Крачолов Яворов, който се нищи и днес от историци и криминалисти. Първият е с д-р Иван Дренков и от него има двама сина. Кирил умира невръстен, а Петко продължава рода с момче. От тази линия днес има една наследничка, която се казва Лора. С тези роднини обаче инж. Любен Любенов Каравелов не поддържа връзка.
“Според мен данните почти недвусмислено сочат, че Лора Каравелова е убита. Първата лекарска експертиза показва, че дупката от куршума отпред е по-голяма, отколкото на тила, това означава, че е простреляна отзад - действие невъзможно за самоубиец. Но да не акцентираме на този момент, защото Яворов е много голяма личност за България и не бива да бъде оскверняван с подобен факт. Това не пречи да бъде велик поет, имащ право на своята емоционалност. Аз съм далеч от тези събития. Естествено е да бъда пристрастна страна, но не и да съдя” разсъждава инж. Каравелов.
“Моят клон тръгва от Драгоя Каравелов - брат на дядо Либен. Дядо ми Стойчо Каравелов го има в енциклопедията. Той е първият инженер металург в България. Завършил е във Фрайберг, Германия, в края на ХIХ век. Бил е от асистентите на Норберт Винер - откривател на елемента от Менделеевата таблица германий, който сега е заложен в цялата полупроводникова техника. Когато се връща, става основоположник на българското минно дело. Бил е директор на мина “Плакалница” и завеждащ дирекция при Фердинанд.” Не по-малко колоритна личност е бащата на инж. Любен Любенов Каравелов. Любен Стойчев Каравелов завършва военно училище
и генерал-щабна академия. Бил е гвардеец в ротата на Борис III, а през Втората световна война е зам. началник щаб на Втора армия, има орден за храброст от маршал Толбухин и от Йосиф Тито по време на последната фаза на войната и освобождението на Югославия. Покрай процесите от 1946-1947 г., когато голяма част от българската интелигенция е попиляна, влиза в затвор за три години. А когато излиза, естествено остава без работа. Работи като склададжия в предприятие, но не се пречупва. Прави историографията на храм-паметник “Александър Невски”. Осемтомният труд е откупен от Светия синод и Руската патриаршия, а той става член на Академията на науката в историческата секция. Генеалогията е голямата му страст и прави множество родословни дървета - по сватовство, по болести, предавани по наследство, и даже художествено кратко родословно дърво “Ограничен растеж”, специално за сина му. От един от трудовете му е видно, че чорбаджи Геро Мушек е прототип на хаджи Генчо. Синът му действително се е казвал Павлин. И Каравеловата Лила е съществувала. След името й са изписани годините 1843-1865. Явно е умряла млада.
Елена, майката на Каравелов-младши, по линия на баща си е от семейство на индустриалци. Завършила е американски колеж, живяла е във Виена и е знаела перфектно няколко езика. Дълго време след 9 септември 1944 г. не са й позволявали да следва, после записва педагогика.
Какво е усещането да живееш с името Любен Каравелов? “В началото е притеснително. Всички се чудят за какво става дума и трябва да обясняваш, че наистина имаш някаква родствена връзка, макар и непряка. В училище името им не беше плюс или минус. Не ми помагаше да получавам по-високи бележки, а по-скоро будеше усмивки, закачки и шегички. От друга страна, е хубаво, защото има традиция на духовност, която витае в цялото ми семейство. Всички преди мен са ценели книгата и аз самият събирам книги. Имам 5 огромни библиотеки с българска и европейска литература от ХIХ век. И дори течение на списание “Мисъл”. Макар че в ерата на компютрите това не е популярно. Хората смятат, че е отживелица. Но лично моето мнение е, че тази позиция е огромна грешка, защото четенето развива асоциативното мислене”, разсъждава Любен Каравелов-младши. Той е завършил МЕИ и работи в структура на бившия завод “Електроника“.Произвежда касови апарати електромери, бензиноколонки. Не е запален толкова по история, колкото по литература, изкуство, театър, опера и симфонична музика. По линия на баба си е роднина с Йоаким Груев - първия градоначалник на Пловдив. Пази парадния му меч. По наследство се предава и брадвичката, с която някой от далечните му предци е убил турчин. Тази баба е от фамилията Доганови, основали гимназията за туберкулозно болни в Копривщица. Всичко обаче е останало за общината и сега, когато се връща в любимото градче, отсяда на хотел. Има дъщеря - Елена, която е завършила медицински колеж. Синът й Валентин е на годинка.
Хоби на Каравелов-младши е сомелиерството. Мазето на къщата си е превърнал в изба и механа. Черпи гостите си с червено вино собствено производство, като с кеф го точи от бъчонка. Има колекция от отбрани напитки от всички краища на страната и света.