Friday, September 26, 2008

Родът Вазови

Мъже от коляно, великани на дълга

Автор: Стефан Стефанов, сп. Български войн, бр.4. 2008г

“Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора… А тя беше многобройна”. Надали има българин, който да не пази в паметта си тази типична наша, национална идилична картина от “предвечерието на Освобождението” в незабравимия роман “Под игото”. А кому ли не е известно, че нейният автор сполучливо рисува собственото си семейство, което действително е многолюдно.

Първопотомството на сопотския сладкодумен левент и хубавец Иван Вазът не е голямо. Той си отива от този свят едва 35-годишен, покосен от тифус, и с невестата си Ана имат четири момчета, но първите две умират съвсем малки. Остават им Минчо и Кирко. Затова пък по-големият от тях през 1849 г. взема за жена братовчедката си Съба Хаджиниколова и с нея си нарояват многочислена челяд: Иван (народният поет), Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир, Петърчо, който още в крехка възраст пада от един висок стол и умира, и Борис. По време на бягството на семейството през 1877 г. при опожаряването на града им от турците загива Минчо Иванов Вазов, а съпругата му Съба, която пак е трудна, пометва поредната си рожба. Кой знае сега защо някога считали за свои деца само синовете си? Може би защото давали дъщерите си в други домове, та сигурно оттогава е и изразът анекдот: “Имаме шест деца и три момичета” ПЪРВОРОДНИЯТ, Иван Минчов Вазов, е роден на 27 юни 1850 г. Биографията на бележития ни литературен творец нататък е повече от позната. Не станал търговец като татко, си, той е изпратен при чичо си Кирко в. Олтеница, Румъния, но и там не. възприема занаята им. Забягва в Браила при хъшовете на Никола Странджата. След като се среща и с Ботев, патриотичният пламък в сърцето му се разгаря още повече. Завръща се в отечеството. Учителства, става член на Сопотския революционен комитет. По време на Априлското въстание емигрира в Румъния. В Букурещ влиза в “Българското централно благотворително общество”. През Руско-турската освободителна, война проявилият се поет постъпва писар при генерал-губернатора в Свищов Найден Геров. Вече възмъжал, за него е късно да учи в новооткритото ни военно училище. Обаче когато пламва Сръбско-българската война от 1885 г., “дочул” в Пловдив ековете на топовете при Сливница, Иван Вазов бърза да поеме към бойното поле. Песните му за победната ни бран са непреходни. Сам е на косъм от смъртта, когато на крачка от него пада противникова граната, но… не гръмва. Патриархът на българската литература не остава глух и ням и “Под гръма на победите” през 19121913 г., когато Майка България се бие за свободата на синовете си в Македония и Тракия, останали още под иго. Патриотичният му патос не пресеква и през Първата световна война. А може би за неговата воинска обреченост най-характерна е собствената му лирична изповед: “По бойните поля не бях, но бойний трепет аз изпитах. Борци, и ази с вас налитах, със вас живях…” КЪЩОВНИК се оказва вторият от братята Вазови, Никола. По-млад е от бачо си Иван с две години. Когато вземат новобранци за новосформиращата се Българска земска войска, той е попрехвърлил възрастта. Първа грижа за втория от синовете на семейство Вазови става и си остава докрай да стопанисва бащиния си дом и имот. И той го прави с неповторимо старание. Даже когато решава да се отзове на поканата на брат си Георги да отиде в Русия и да му помага при построяването на военни обекти из Закаспийския край, Никола Вазов спастря всеки петак и после го ползва за прехраната на осиротялата им фамилия. СТАРОЗАГОРСКИ ЛЕКАР става третият брат, роденият през 1855 г. Кирил. Той е 12-годишен, когато отива с татко си в Пловдив пред специалната комисия, преценяваща кои и колко българчета ща заминат да учат медицина в Цариград. Сред четирите избраници от Сопот е и бате му Иван, само че той категорично се отказва. Баща им предлага да намерят друго момче от града им с име Иван, та… Тогава Кирчо се намесва: “Защо ще е пак Иван, а да не съм аз?!”. Османлиите отбелязват, че от такова находчиво момче ще излезе добър хекимин. И го вземат. През 1877 г. Кирил М. Вазов завършва с отличен успех цариградския лицей. Бил цели десет години в униформа, когато научава за страшните събития в Сопот, той си купува дрехи на турски офицер и така преоблечен пристига в родния си град, за да помогне на семейството си. После се завръща в Турция и постъпва на определената му работа в болницата Хайдар паша. След четири години Кирил тайно избягва в родината. Оженва се в Стара Загора и там доживява до 87-годишна възраст. Синът му Минчо участва в Балканската война. ВОЕНЕН ИНЖЕНЕР е изборът на Георги Вазов, за когото се казва, че по памет рождената му дата е 5 януари 1860 г., Богоявление. Той расте буен и палав. Като дете се наранява тежко няколко пъти. При едно от заболяванията си онемява и близо половин година не проговаря. Обаче учението му върви добре. След сопотското класно училище е в габровската Априловска гимназия, сетне в Олтеница. Със започването на освободителната война Георги преминава Дунава и заедно с Алеко Константинов постъпват писари при полковник Никифоров от руската армия. Тук по предложение на свищовския губернатор десетина момчета българчета, сред които е и Георги М. Вазов, са изпратени в Одеското военно училище. През 1880 г. той е произведен подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. Следващата година младият офицер се прехвърля в Пловдив, към учебния батальон, но генерал-губернаторът Алеко Богориди го взема за адютант. През 1882 г. поручик Георги Вазов заминава да следва инженерно дело в Русия. Постъпва в генералщабната Николаевска военна академия в Санкт Петербург. Разбрал за ставащите събития по Съединението на България, той се завръща в Пловдив, залавя се да укрепява бреговете на Марица. Но войната пламва от друга страна и капитан Георги Вазов заминава за Сливница. Тук е неговото бойно кръщение. Декориран е с орден “За храброст”. След войната е назначен преподавател по военно инженерство в Софийското военно училище. Участва в детронирането на княз Батенберг и после, преследван, напуска страната. Отсяда в Одрин, боледува, оздравява и отива в Русия. Довършва академичното си образование. Десетина години, все капитан, въпреки че руските му началници са доволни от него (награден е и с два ордена), строи важни военни обекти. Когато през 1896 г. споделя, че иска да се възползва от обявената амнистия, го произвеждат подполковник, предлагат го за орден “Свети Валентин”, който му дава доживотни дворянски права, уговарят го да остане на руска служба… Но двамата заедно с бате си Никола тръгват към татковината. У нас подполковник Георги Вазов допринася много за укрепване на инженерните ни войски. Вместо благодарност българската завист взема връх. Обвинен е несправедливо и през 1909 г. е осъден на 5 (пет) денонощия арест “за превишаване на власт”. Той напуска армията. При четенето на присъдата присъства обичният му, снажен и достолепен брат Владимир. Когато чува нейното начало “осъжда се”, оскърбеният твърд воин Владимир Вазов припада. През Балканската война генерал-майор Георги Вазов е мобилизиран. Става генерал-губернатор в Лозенград. После е преместен началник на Източния сектор при обсадата на Одрин. На 13 март 1913 година той триумфално влиза в превзетата от неговите части прехвалена противникова крепост. Издигнат е до министър на войната. Достига чин “генерал-лейтенант”. В Първата световна война не участва. Смятан от бачо си Иван за гениален, Георги Вазов имал дарбата да пее като славей. Проявява се и като чудесен мемоарист. Умира на 13 август 1934 година. ЖАДЕН ЗА ПРЕЖИВЕЛИЦИ е петият от братя Вазови, Михаил. Като малчуган той се отплесва и отдалечава доста подир руските войници. Два дни не може да се прибере. Красив, а и краснописец той получава чиновническа служба в столицата, където живее при чичо си Кирко. Бате му Георги в свое писмо го съветва да стане юнкер, после офицер. Двайсетгодишен, на 15 декември 1882 г. той му отговаря, че се отказва “да преследва тази мисъл”. А с оскъдните си спестени средства заминава за Париж, да види свят. Скоро обаче парите му свършват и Михаил Вазов, нямайки друг избор, се записва в Чуждестранния легион, с който заминава за Африка. Отчаян от оказалата се обективна действителност, Михаил моли бате си Иван и благодарение на застъпничеството му се завръща законно в България. Същата година е взет войник в 1-ви пехотен полк. За примерна служба скоро е произведен фелдфебел. През Сръбско-българската война е удостоен с орден “За храброст” и повишен в офицерски чин подпоручик. Следващата година, във връзка със събитията по преврата и контрапреврата с княз Батенберг 24-годишният подпоручик Михаил Вазов загива трагично. След детронацията и възстановяването на престола на княз Александър I хората на Стефан Стамболов започват жестока разправа с участниците в преврата. Когато една разярена шайка търси капитан Георги Вазов, действителен участник в събитията, един “благопристоен” военен от Софийския лагер, разбрал-недоразбрал, услужливо посочва с пръст и извиква: Ето го там Вазов. Озверените преследвачи се спускат към офицера, застанал с гръб към тях, и го повалят с няколко куршума. Убитият се оказва Михаил, а не брат му Георги Вазов. ГЕРОЯТ ОТ ДОЙРАН, така е широко известен шестият от братята Вазови, Владимир. Роден е на 14 май 1868 г. Учи в родния Сопот, после в Стара Загора, Пловдив и накрая в Софийското военно училище. Завършва го през алрил 1887 г. с чин подпоручик. Служи в Шумен и София. Кара артилерийска школа в Русия. Той е един от най-подготвените артилерийски специалисти в българската армия. Автор е на теоретични трудове в тази област и е участвал в комисии по подбор и закупуване на въоръжение. През Балканската война Владимир Вазов е командир на 4-и артилерийски полк, с който участва в боевете при Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа. В Първата световна война артилерийският специалист полковник Владимир Вазов получава и пехотни назначения командир е на бригада, после на дивизия. През 1918 г. по време на най-горещите неравни боеве, начело на 9-а пехотна Плевенска дивизия, той стоически отбранява Дойраноките позиции и не дава на многочисления противник да пристъпи до окопите им. Раняван е в рамото. Награждаван, също достигнал до чин “генерал-лейтенант”, той напуска армията през 1920 г. Дългогодишен председател е на Съюза на запасните офицери, два мандата е кмет на столицата. През 1936 г. е поканен лично да оглави делегацията на нашето войнство за честванията на съглашенските ветерани в Лондон от лорд генерал Милн. Единствено на него от неприятелските представители е оказана честта британските бойни знамена да бъдат сведени, когато минава край тях. Умира от удар в с. Рибарица, Тетевенско, през 1945 г., където е евакуиран през Втората световна война и където на над три четвърти вековна възраст се учи на дърводелство. ИЗДАТЕЛ на събраните съчинения на Иван Вазов става най-малкият му брат Борис, роден през 1873 г. Изтърсакът на семейството също се ориентира към военната професия. Постъпва юнкер и през 1893 г. на Илинден е произведен подпоручик. Изпратен е да служи в 4-и артилерийски полк. Тук след 3 години и 5 месеца е произведен поручик, обаче младият офицер решава да напусне армията. Седмият от братята Вазови записва и завършва юридическо образование. Защитава докторат по право. Когато пламва Балканската война, поручик Борис Вазов отново облича военната униформа и заминава на фронта. В едно свое писмо най-големият от братя Вазови, Иван, на 8 ноември 1912 г. пише до генерал Георги Вазов: “Любезний брате, Получих днес писмото ти, в което пращаш поклон на мама. Уви, тя се помина на 6-ий того в 6 и 1/2 часа вечерта… От Владя сме получили писмо от Люлебургаз от 27 октомврий. Той и Борис биле здрави и живи. Борис особено се отличил… Минчо, братовият ни Кирков син, бил ранен.” Поручик Борис Вазов в боевете наистина проявява героизъм. Затова и е удостоен с орден, а в разгара на Междусъюзническата война, на 28 юли 1913 г. е произведен капитан. Във военната история на България, мъжете от сопотското гнездо оставят врязани завинаги. Двамата генерали олицетворяват два от най-величествените върхове на българския воински дух: Одрин и Дойран. Стиховете на великия поет също обезсмъртяват тези два подвига, както и повечето от победите на българското оръжие във войните за национално обединение. Това е пък неговото лично, литературно ратно дело. Със своите съдби синовете на Съба и Минчо Вазови потвърждават думите на онзи велик пълководец, който бе заявил: “Като сме станали войници, ние не сме престанали да бъдем граждани”. Щом сме граждани, гласи техният пример, ние докрай оставаме и воини на своето отечество!

Препратка към оригиналния източник на статията

N.B. В статията е допуснат един голям пропуск. В родът Вазови има още един достоен български офицер, кавалер на три ордена “За храбростъ”
д-р Иван К. Вазов - син на д-р Кирко Вазов. Капитан в Балканската война. Завършва право в СУ и защитава докторат в Лайпциг. Общественик и председател на културно-просветното дружество в Стара Загора. Избран за независим депутат. Аполитичен.
Осъден на смърт от т.н. “Народен съд” и разстрелян в нощта 1-2.02.1945 заедно с регентите и царските съветници.

Благодарим за уточнението на Един завет

Posted by nobilitybg at 10:00:42 | Permalink | No Comments »

Sunday, September 7, 2008

Графовете Пеячевич в България!

В Чипровци тези дни отново оживяват спомените за 1688-ма, когато непокорните българи въстават срещу турската власт. По повод честванията на 320-годишнината от въстанието у нас пристигнаха графовете Пеячевич - потомци на един от ръководителите на Чипровското въстание – Георги Пеячевич 

30-годишният Маркос граф Пеячевич докато следвал в Лондон се сприятелил с българи и надълго говорили за страната ни.

Маркос граф Пеячевич:
- Ние сме много стара фамилия. Интересно е, когато знаеш миналото си, когато знаеш кой си. Аз съм много горд с историята на моя род тук в България и връзката му с Чипровското въстание. Горд съм и с моите предци, които след като напускат България, се заселват в Хърватия.

Фамилията Пеячевич успява да се наложи сред висшата аристокрация. Удостоени са с наследствена графска титла и право на герб. Даже един от потомците Гаврил Пеячевич след Освобождението на България се кандидатира за княз заедно с Батенберг. Фамилията се разклонява из Европа и връзката с България почти прекъсва.

Никола барон Адамович идва в София през 1986. Решава, че непременно трябва да види и Чипровци. Градът е гранична зона, нужен е открит лист, но въпреки пречките той успява да убеди граничните полицаи.

Никола барон Адамович:
- Видях гледката към манастира. Казах си – ще отида там. И отидох.

Сега се връща с Маркос и баща му Ладислав граф Пеячевич, коита са в България за пръв път. Повече информация за миналото са получавали само от 10-томната история на рода, събрана от техен роднина през 18 век.

Ладислав граф Пеячевич:
- И аз от време на време отварям книгите, за да видя откъде е произхода ми, какво сме направили за страната.
Днес наследниците на Георги Пеячевич се събраха в Чипровци, за да почетат пометта му.

Posted by nobilitybg at 13:28:19 | Permalink | No Comments »

Friday, September 5, 2008

Как да изследваме своя род?

Много често ви занимавам с възгледа си за важността на родовата памет, съзнанието за принадлежност към рода и почитта към паметта на предците. Днес реших да споделя  част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал.

 Надявам се информацията да е интересна и да бъде полезна на онези, които решат да си доставят върховното удоволствие да бъдат Шлиман, Шампольон или Индиана Джоунс в най-интересната от всички  експедиции – пътят назад към корените на клана N (заменете N с вашето фамилно имеJ)


 

1. Какво разбираме под понетието „род”? Има няколко тълкования с различен обхват. Добре е да знаем разликата между тях:

Започвам от най-широкото, „непрофесионално” понятие за род:

Род е съвкупността от всички кръвни потомци на едно лице – родоначалник.

Т.е. ако най-стария човек, чието име знаете е пра-пра-дядо ви, то той е родоначалника, а всички негови деца, внуци, правнуци и пра-правнуци представляват един род.

Обърнете внимание, че ако говорим за рода на баща ви, то роднините ви по майчина линия и не са част от този род. Брата на баща ви и сестрата на майка ви не са от един род, въпреки, че са роднини, защото нямат кръвно родство помежду си. Вие обаче сте кръвен роднина и с двамата и ще фигурирате в родословните дървета и на двата рода.

 

Друг подход  определя като род само хората носещи общо фамилно име – т.е. мъжките потомци на родоначалника. Идеята е, че жените след брака стават част от рода на своя съпруг, а мъжките им деца носят родовото фамилно име и продължават неговия род.

 

Тези две различни понятия не бива да ни объркват. Може би коректното обобщение е , че всеки мъж има само един род – родът на баща си, чието фамилно име носи. Въпреки това, той е потомък на много родове –на всички свои предци по бащина и майчина линия. Така че например Иван Хаджииванов е от рода Хаджииванови, но е потомък освен на  Хаджииванови, също така и на родовете на другите си пра-баби и пра-дядовци Петрови, Христови и т.н.

 

Жените до брака си принадлежат на бащиния си род. След като се омъжат вече принадлежат на рода на съпруга си. При по- „либерално”  тълкувание, можем да кажем, че омъжените жени, за разлика от мъжете имат не един, а два рода.

 

2. Правете ясна разлика между род и семейство. На рода следва да гледаме като на голяма , над-семейна съвкупност от хора с една фамилия -  клан или династия. Големите родове в историята (напр. Медичи, Ротшилд, Кенеди или пък Паница, Гешови, Чалъкови…) имат по няколко клона. Тези клонове са се разклонили от родоначалника преди стотици години, потомците им може да не се познават лично, но всички принадлежат на един род и гледат на рода като на едно цяло, независимо от отдалечеността си във времето, родството и пространството.

 

Вместо да оценят величието на понятието род, много често хората ограничават търсенето си до близките на сърцето им непосредствени роднини, от които имат слънчеви детски спомени – родителите, бабите и дядовците и някой любим вуйчо, който им е давал бонбони. Това е семейство, а не е род. За разлика от родовото, семейното проучване има само сантиментален, но не и научен или исторически принос.

 

В обобщение по тази точка мога да кажа, че опитния генеалог може само с поглед върху структурата на родословното дърво да различи един род „от сой” – обикновено той е разклонен преди няколко поколения  и съществува в няколко паралелни клона, които носят родовото име (напр. Ротшилд има Парижки, Амстердамски, Лондонски и Франкфуртски клон, които са се разклонили през 18-ти век). Така че съветът ми е изследвайте и почитайте не просто своите най-мили близки, но преди всичко рода, чието фамилно име носите във всичките му разклонения, до последния трети братовчед на дядо ви с чиито потомци нямате никаква връзка през последните 100 години….това е единствения възможен подход в обществата с традиции в родословието. Семейното родословие  е побългарен и осакатен подход, базиран на емоции, а последните не са добър съветник в генеалогията… Изследвайте целия си род, дори онези клонове, с които сте се съдили за някоя нива и не си говорите от години :) Ако родословното ви дърво е гола права вейка, не наказвате тях, а себе си…
 

3. Какво представлява родословното дърво?

Както има две различни понятия за род, има два (основни) различни вида родословно дърво:

 

- Дърво на потомците – това е схема, която показва всички преки потомци на даден родоначалник. Най-горе стои родоначалника, под него неговите деца, под тях – техните деца и т.н.

 

- Дърво на предците – схема, показваща всички предци на даден човек. При този вид родословно дърво, централната фигура сте вие, над вас са майка ви и баща ви, над всеки от тях са неговите майка и баща и така до родоначлниците на всички ваши пра-родители. При тази схем се описват само взаимоотношенията родител-дете които имат за край вас, без да се гледат братята, защото целта е да намерите всички предци, чиито гени носите. Логично е, че при тази схема на вашия ред (поколение) ще има само 1 квадратче (вие), над вас 2 (родителите ви), над тях 4 (двата ви чифта баби и дядовци), отгоре 8, 16, 32, 64…

 

Дървото на предците е най-базовото генеалогично проучване – то е абсолютният минимум, за да можете да кажете, че знаете нещо за потеклото си.

Ако желаете да направите пълно генеалогично  изследване, да научите всички свои роднини (т.е.вашите и на предците ви братовчеди, както и другите родове, с които сте сродени), най - добрият подход е:

1. Правите си дърво на предците – стигате до определен брой ваши крайни преки предци от различен порядък

2. За всеки предтеча от най-далченото поколение в дървото на предците правите дърво на потомците. Най-често по всяка линия стигате различен брой поколения назад: например можете да знаете само името на пра-дядо си по майчина линия, но бащиният ви род да е известен 6 поколения назад. Винаги правите дърво на потомците на родоначалника – т.е. най-стария представител на даден род.

 

В най-опростения случай,  ако дървото на предците ви завършва с 16-те ви пра-прабаби и пра-прадядовци (8 семейства), трябва да направите 8  дървета на потомците с изброяване на всички деца, техните бракове и техните деца. В резултат на тези 8 родословни дървета вие ще получите пълното си родословие – списък на всички ваши кръвни роднини по всички линии и от всички поколения и техните брачни партньори (т.е. тук имате и информация за сродяването на разглежданите 8 ваши кръвни рода с други родове).

 

…  Разбира се от всички родове на предците ви, най-важен и основен за вас е вашият род – родът, чието фамилно име носите.

 

4. Какви данни събираме за хорта в нашето родословно дърво? Най-краткият отговор е всякакви. Минимумът, които ни трябва са пълните имена, датите на раждане и смърт и месторождение. Освен това е добре да знаем година на сключване на брак, местоживеене, образование (кога и къде), занятие. Разбира се винаги е добре да имаме снимка на човека. Допълнително можем да открием снимки на къщата му, дипломите, личен печат, гербове, екслибриси и т.н.

 

Важно е да знаем годините на раждане и смърт, както и годините на раждане на децата. Родословно дърво само от имена, без години като ориентир има много по-малка стойност от такова с години. Ако някъде не  знаем точните години, посочваме ориентировъчни (например приемаме, че средната разлика между две поколения е 25г.)

 

6. Отбелязвайте източниците на информация. Позовавайте се на книги, статии, интервюта и всякакви други източници, като ги отбелязвате в текста. Така написаното от вас ще тежи и ще може да бъде проверено или уточнено в последствие, при инзикване на нова за вас информация или допълнително проучване от други хора (роднини, историци, музейни работници).
 

7. Въпросът за името. Ключово за родовото изследване е да тръгнем от коректното име на рода. Старите родове обикновено имат фамилно име, което е в накаква степен уникално или поне рядко. То най-често произлиза от името на родоначалника, занаятие или професия, прякор, някаква особеност (висок/куц/мургав..) или пък от населеното място откъдето родоначалника се е преселил.

Само рядко-срещаното родово име в комбинация с населеното място позволява да открием достоверна информация за рода си!  Например, ако се знае, че рода е Хаджииванови от с. Х, то вероятността в съшото село да има много на брой х. Ивановци е малка – каквото открием за х. Иван(ов) ще бъде част от нашия род. Същото важи за Даскалови, Бояджиеви, Калпакчиеви и Староселски, Габровски или някои не толкова масови имена като Кутинчеви, Шойлекови и т.н.

 

В същото време, ако фамилното името е на някое от масовите мъжки имена – Димитров, Иванов, Петров и т.н. т.е.показва родителско име, а не родова принаджленост, търсенето е много затрудено, поради масовото срещане на тези имена във всички български родове. По едно и също време в дадено село или град има много хора с името Петър, Димитър или Иван. Вероятно в този случай, в някое поколение наш предтеча е започнал да се нарича на баща си и родовото име е изоставено. 
От  ключово значение е, преди да пристъпим към изследване на рода да намерим истинското родово име, което ще ни помогне да разграничим своите роднини от останалите хора.

 

8. Бъдете обективни!  Качественото родово проучване се състои от събрана и ефектно и разбираемо представена информация. Вашата задача не е да оценявате предците си, а да съберете информацията за тях и да я съхраните и предадете в поколенията. В редица „стереотипни” родови проучвания ще срещнете умилителна информация, преувеличения и помпозно героизиране. Ако следите родовите хроники ще останете с впечатлението, че Левски е имал около 8 милиона помагачи и съратници, всички хора са били честни и трудолюбиви, онези които не са се изучили, задължително  са били природно интелигентни, а войниците винаги са безпримерно храбри…. Като ходите по улицата и се чудите октъде се е пръкнал този калпав ген на човека с голфчето, които ви засича и минава на жълто… Бъдете реалисти  - всеки род си има и черни овци, всеки човек си има и тъмни страни или постъпки с които не се гордее. Естествен стремеж е да изтъкнете позитивното и героичното и да сметете под масата нещо по-срамотно. Правете го с мярка. И най-важното – дори и извън изложението на родовата история, някъде в сухия архив съхранете всичката информация такава, каквато е. Другото е грехота…

Разбира се като автори на своето родово проучване имате право да коментирате поведението на своите „герои”. Правете го по начин, от който да става ясно къде свършва доказуемата фактология и къде започва вашата интерпретация. Колкото по-обективно подходите, толкова по-висока ще е историческата стойност  на вашия труд.

 

9. Къде и как да търсим:

-         Най-напред попитайте членовете на семейството си дали вече някой роднина не е правил родословно дърво. Може да се окаже, че няколко поколения преди вас, някои е поставил основата на родово изследване. Тогава ще ви бъде много по-лесно.
Ако ще сте първи, започнете от най-близките си роднини  - питайте ги за всичко, което им е известно за рода им – баби, дядовци, техните братя и сестри, къде са живели, с какво са се препитавали… Разбира се побързайте да разпитате най-възрастните си роднини, защото спомените им са най-отдавна и са най-ценни за вас. Побързайте, защото никой не е вечен на тази земя и докато се огледате, нама да има кого да питате. Ако питате много възрастни хора, които имат проблем с паметта, добре е след нялколко дни/седмици да ги попитате пак – така ще можете да потвърдите първоначалната информация или да видите, че някъде има объркване и смесване на хора и връзки.  Пишете без отлагане  всичко, което роднините ви кажат, защото колкото и да е впечатляващо и картинно да звучи в момента на расказа, след няколко часа няма да можете да повторите дори половината. Изпробвано е, вярвайте! Най-добре си нахвърляйте въпросите предварително, направете нещо като анкетна карта (нарича се генеалогичен фиш) за всяко лице от рода. Така е по-малко вероятно да пропуснете ценна информация.

 

-         Първо съберете информацията, а след това ще я подреждате  и разкрасявате. С помощта на възрастните си роднини изровете всички стари снимки, дипломи, документи и на гърба им с химикалка безмилостно напишете кои са хората на снимката и какво е отношението им към рода.  Питайте и пишете! Във всеки дом се намират стари снимки, за които вече няма кой да каже кого изобразяват. Не го допускайте.  Важно е да съберете максимална информация за всичките си роднини, докато има кой да ви я даде. Ще я обработвате и систематизирате по-късно, дори след години, това може да почака. Но я съберете днес.

 

-          Google знае всичко, или поне много повече отколкото предполагаме. Трябва да владеем простите правила за търсене и да се сетим за правилните комбинации от думи. Можем да започнем от мъжкото фамилно име. Ако резултатите са много на брой и не могат да са ни полезни, можем да добавим населеното място, професия (учител, офицер, д-р…) или друг признак, който да послужи като филтър. Трябва да пробваме търсене на името във всичките му възможни форми и правописи, за мъжки и женски род, членувано и нечленувано, за множествено число и т.н. books.google търси в огромна база данни от сканирани библиотечни архиви. Не всички текстове са достъпни, но поне можете да видите че в изданието Х от година У има информация за думата (името) Z…

 

-         Краеведски проучвания. За повечето градове и села има поне по една книга, в която някой местен учител е събрал данни за историята и жителите му. Почти сигурно е, че при внимателен прочит на споменатите имена ще попаднете не нещо полезно. Такива книги има в повечето обществени библиотеки и срещу 2-3 лева читателска такса можете да се ровите в тях цяла година.

 

-         След като сте изкопчили всичко възможно от роднините си, снимките, документите и предметите в дома си, от книгите и от Google, бихте могли да отидете по-далеч – музеи,  църковни кондики, военни и регионални архиви, общински регистри и т.н. Сигурно е, че ако направите всичко дотук, сами ще се сетите къде и как да търсите. Останалото е въпрос на систематизиране и представяне на цялата информация. Когато напишете родовата си история, копирайте я и я изпратете на всичкте си живи роднини. Може повечето от тях да не ви обърнат внимание днес, но тяхните потомци един ден ще ви благославят, защото няма да започват от нулата…

 

10. Полезни съвети:

 

-         Повечето писмени документи по българските земи се отнасят за годините след 1800. Причината е т.нар. „кърджалийско време” на граждански войни и метежи в османската империя (1780-1812). Тогава са избити много хора, цели родове и села се изселват и мигрират по други земи, повечето църкви и манастири са горени повече от веднъж, заедно с кондиките и книгите в тях. Цели села изчезват, а други се появяват, основани от бежанци. Затова и знанието за повечето български родове свършва до началото на 19-ти век. Истинско съкровище е, ако успеете да навлезете в 18-ти век (1700 и ..). Ако имате късмета да сте “назад с материала”, тогава пътят става по-труден и много по-интересен.

 

-         В някои периоди от миналото много хора, особено от средните и по-ниските прослойки не са носели фамилно име,  а са се кръщавали само с лично и бащино име. По този начин името се е променяло във всяко поколение: ако бащата е Иван Петров, сина е Ангел Иванов, неговия син - Георги Ангелов и т.н. Следете нишката, но не изпускайте от поглед истинското си  родово име.

-         До средата на 19-ти век окончанието –ов не винаги се използва. Т.е. ако в някой списък намерите Иванчо Пенчо, това означава Иван Пенчев или Иван, син на Пенчо. Често бащиното име оконачва на “у” (Иван Пенчу), но това не може да се приеме като правило.

-         Правописът в българския език се кодифицира относително късно. Чак до 30-те години на 20-ти век можете да срещнете най-странни и различни форми на изписване на името на едно и също лице (Иванчо Ioванчо, Иван, Иваница, Иванчу…или пък Евтим, Ефтим, Евтимий, Евтимчо, Тимчо, Тимче; Петръ, Петаръ…)

-         Много често хората произволно са ползвали различни форми на името си - пълни (т.нар. „високо име”), народни (ниско име) и умалителни. Например баба ви може да се е казвала Парашкева, да са и викали Пена, а в някое старо венчално да фигурира като Пенка. Това важи особено много за населението на Мекедония, където Петър е Пере, Тодор е Туше (Тоде) , Иван е Ванче, Филип е Фиче, Георги е Гоце…

 

Могат да се кажат още много много неща, но все отнякъде трябва да се започне. Мисля че споменах най-основното.

Успех!

Източник: http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=229042

Posted by nobilitybg at 06:36:09 | Permalink | Comments (2)