Nobility Bg

Може, разбира се, ако някой преди него е записвал развитието на рода в книга, проявявал е интерес и е събирал документи...
В поробена България от векове този процес е прекъснат, завоевателят се е страхувал от подобни знания и вместо да разберем прародителите си отпреди половин хилядолетие и повече, както в другите европейски държави, нашето начало започва едва от два-три века.
И още нещо много важно - нямаме традиция и вместо фамилното ни име да е родовото, носим бащиното и дядовото име. Например моят прапрапрадядо се е наричал Храно, но нито един от неговите стотици потомци не е приел името му...
Затова в срещата си с родоизследователя Свилен Протич първо го питам знае ли кой е родоначалникът му. "Да - усмихва се той, и започва да изрежда - Свилен Богомилов Михайлов Илиев Стойчов Симонов Траянов Апостолов..."
Седем имена плюс още две могат да притурят неговите деца, без да са в състояние повече да съобщят. Тъмното минало е заличило всякакви следи, освен това началото на рода му е извън границите на днешна България, податките са някъде наблизо до Шар планина. И новообразуваното фамилно име Протич идва от професията - родоначалникът Апостол, роден към края на ХVII век, има свещенически произход. Сърбите са казвали "прота" на старшия поп или протойерея. Протич, което не е уникално, е взето официално през ХIХ век.
Село Люма, Албания, махала Божия, днес квартал на град Кукъс, попада под огъня през време на Австро-турската война от 1689 г. и преселването е неизбежно. Синът му Траян Алекси се установява в Кратово. Фамилното име Алекси се среща в османски тефтер за този край от 1416 г. Алекси са сродени с Ротула от село Топоян и двата рода са от племето мияци(разновидност на власите). Най-видният Ротула, волю-неволю приел исляма, е премиерът Коджа Синан паша (1596 г.).
Траян се жени и отглежда няколко деца, пътят на всички и сега не се знае. Двама от тях - Петър и Симон Траянови, също стават "прота" в Кратово и след конфликт с турската власт Петър бърза да се пресели в Арбанаси край Търново. От този клон не само синът му Димитър се прославя като участник във Велчовата завера, но и неговият внук д-р медик Петър Протич учи в Атина, Париж и става професор в румънската столица Букурещ. Писал стихове на френски, румънски и гръцки. Съдействал при набиране на доброволци-българи в Кримската война, дава средства за издигане на българската черква в Букурещ и за опълченците през Руско-турската освободителна война, след която се завръща в България. Установява се в София като известен специалист. Дъщеря му Констанца е омъжена за акад. Димитър Греков, по-късно министър-председател.
За втория син Симон на Траян Апостолов се знае повече, защото родоведът Свилен Протич години наред изследва разклоненията и съдбата на потомците му. Имал е пет деца: Атанас, който също е със свещенически сан, Стойчо, Катерина, Димитър и Иван, за които са нужни много страници, за да се опише достойнството и величието на рода Протич. Ще спрем вниманието си само на втория разклон - на Стойчо Симонов Протич и потомците му, като дадем думата на наследника му от петото поколение Свилен Протич:
- Стойчо Симонов е бил известен търговец на платове, поддържал е връзки с Белград. Със съпругата си Стойна са били спомоществователи на няколко книги и други обществени изяви. От двете си съпруги оставя голямо потомство - 11 деца, които също като родителите си участват в обществените прояви, завещават го и на потомците си. Първородният му син хаджи Трайчо има известни на обществото синове и внуци като Константин Спиров Хаджитрайчев, полковник Владимир Хаджитрайчев и други. Вторият син Антон е имал син опълченец Пантелей. Третият син Георги отива в Белград, оженва се там и му се раждат 12 деца. Следващият син Христо Протич е бил часовникар в Кюстендил, баща на инж. Илия Протич, завършил в Мюнхен висше образование, и на д-р Димитър Протич, председател на Върховния касационен съд в София.
Илия Стойчев Протич е баща на моя дядо Михаил - продължава Свилен - учител в кюстендилската гимназия и председател на местното читалище. Има двама синове - Богомил, баща ми, и дипломатът Венцислав. Дъщерята на Богомил е пианистка в Италия, а на Венцислав - Светла, професор по пиано и живее в Япония. Брат й Михаил е професор медик в София.
Другият син на Илия Протич е прокурорът Кирил Протич, починал в Кюстендил през 1954 г. Като офицер през Първата световна война е награждаван, а като съдия издава едногодишна присъда на Гео Милев.
Последният Стойчов син Димитър също е бил часовникар. Синът му Андрей Протич е академик...
В рода Протич има и други знаменити личности като Андрей Протич например. Роден е през 1875 г. във Велес. Учи философия в Хайделберг, завършва германистика в Лайпциг. Учителства в София, началник в Министерството на просветата, редактор на в. "Военни известия". След Първата световна война е директор на археологическия музей, сътрудничи на много списания. Член-кореспондент е на Румънската академия на науките. Почива в София през 1959 г.
Ако обобщим информацията си за рода Протич, ще видим, че голяма част от потомците участват активно в обществения живот на страната, имат най-различни професии - учители, лекари, научни работници, талантливи литератори и изкуствоведи, музикални дейци, журналисти... Някои от тях са участвали във въстания, опълчението, войните. Началният свещенически тласък не намира последователи, но пък имената на Протич оставят трайна следа и в българската култура, и в обществения живот на съседни страни.