Йордан Йовков и неговият род
Източник: БНР, радио България www.bnr.bg
"Баба ми Деспина, която ме е отгледала, бе много интересна личност, останала в сянката на прочутия си съпруг, си спомня г-н Попов. - Изключително фин човек, тиха и много интелигентна - нейна е заслугата да се запази жив споменът за Йовков във времена, когато за него не се говореше и творбите му не се издаваха".
Близо 25 години в периода на комунистическото управление певецът на добруджанското село потъва в забрава след една реплика на Георги Караславов, че "Йовков е дребнобуржоазен драскач". Въпреки това вдовицата на Йовков успява да издаде неговите творби. През 60-те години тя събирала всяка седмица в дома си писатели и художници на виенски кифли и чай. В този неформален литературен салон кипял бурен живот, в който се утвърждавали млади автори и се обсъждали произведения на западни писатели. "Търсеха баба ми много от чужбина, където Йовков винаги е бил на почит. Канеха я често в Германия и Австрия. Тези традиции запази и продължи и майка ми Елка, която е единственото дете на Йовков", продължава г-н Попов.
Деспина е едно от петте деца на котленския чобанин Каракольо, който всяка година води до Беломорието огромните си стада овце. Въпреки че е неграмотен, той изпраща и петте си дъщери да учат в чужбина. Деспина Колева следва история две години в Женева, но поради избухването на Първата световна война продължва висшето си образование в Софийския университет. В София случайно се запознава с Йовков през 1917 г., по време на кратката му отпуска от фронта, когато неговото име вече е познато на българската публика. Малкоизвестен факт е, че нашият класик е участник във войните от 1912 до 1918 г., че е раняван и е пишел за сп."Военни известия". Йовков е силно впечатлен от красотата и интелекта на Деспина и двамата се женят в края на 1918 г. в Добрич, откъдето тя е родом. Семейният им живот е низ от трудности и страдания заради постоянното безпаричие и влошаващото се здраве на съпруга й, който спазва чак до смъртта си много строга диета. Деспина изцяло се посвещава на него, докато е жив, а след това – на паметта му.
"Баба бе много уважавана и заради вродената й деликатност успяваше да обедини около себе си доста противоречиви личности. Аз съм израсъл в среда на писатели и на близките й приятели като проф.Петър Динеков, Йордан Радичков, Радой Ралин, Валери Петров, Дора Габе и Багряна", казва Боян Попов.
Майка му Елка следва във Виена история на изкуството и специализира режисура в прочутото чешко филмово студио "Барандов". Въпреки че владее 7 езика, трудно си намира работа. Дълги години работи като сътрудник на сп."Лада", докато я назначат в телевизията. Става режисьор на дублажите на най-популярните и обичани тогава сериали като "Форсайтови", "Богат, беден" и "Болница в края на града".
Боян Попов разказва с особено вълнение за баща си - арх.Николай Попов, който явно е оказал огромно влияние върху него, въпреки че умира твърде млад, когато синът му още е в казармата. Николай Попов е един от най-известните ни фотографи. Той е първият фотограф чужденец, допуснат в Куба след революцията през 1959 г. Неговата изложба за Острова на свободата обикаля целия свят. Интересното е, че тя е показана и в съществуващото тогава писателско кафене до Руската църква в София, където Йовков обичал да се отбива и имал запазена маса. Николай Попов прави последната снимка на Че Гевара, преди големият кубински революционер да замине за Боливия. Фотографът е поканен от правителството на Насър да направи серия от снимки в Египет, за да бъде популяризирана страната по света.
Явно динамичният начин на живот се предава по наследство, защото и синът му Боян като оператор в новинарското предаване "По света и у нас" на Националната телевизия, и като автомобилен състезател е обиколил света. Бил е във всички европейски страни, отразявал е военни конфликти и събития от горещите точки в цяла Латинска и Централна Америка. Заедно с Иво Инджев са първите журналисти, преминали зелената разделителна линия в Бейрут през 1987 г. Година и половина отразява гражданската война в Никарагуа, военен кореспондент е и в Афганистан.
Освен журналистиката автомобилите заемат важна част в живота на Боян Попов.
