Поименни регистри на българските граждани 1892-1999. Нормативна база.
ХРОНОЛОГИЯ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, СЪДЪРЖАЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ЗА ПЕРИОД ОТ 1892 г. ДО 1999 г.
Кратка историческа справка:
Успоредно с гражданската регистрация предприета от турските власти на някои места в България се въвежда църковна поименна регистрация на населението. Регистрацията в църковните книги е включвала, отразяване на настъпили събития по гражданско състояние: раждане, брак, разтрогване на брак и смърт.
Само няколко години след освобождението на България от Османско иго с Указ от 10.12.1880 г. се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт.
Реално действието на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато ЗЗРЖУ, възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението.
Актовете за гражданско състояние са въведени от 1.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията,женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние
Към цялата статия в блога на Лалю Метев
.
