Четирима мъже с името Кирил Маричков в известен български род
Един от най-известните ни рокмузиканти Кирил Маричков може да се похвали, че е потомък на двама прочути българи, получили солидно образование в Европа. Основателят на група „Щурците” е внук на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев.
Архитект Киро Маричков е от Калофер. Оттам е и неговият съдружник – Георги Фингов, с когото в началото на ХХ век строят някои от най-красивите сгради у нас. Киро Маричков завършва образованието си в Карлсруе, център на зараждащата се модерна архитектура на предела между двете столетия. Ранната му смърт през 1922 г. прекъсва творческото му дело, но въпреки това той оставя впечатляващо наследство. Проектира прекрасна сграда на ул. "Оборище", в която сега се помещава френското посолство, сградата на гръцкото посолство на улица "Сан Стефано", великолепната сграда с ажурна фасада на ъгъла на улиците "Съборна" и "Леге" - бившия хотел "Империал", клиниката на д-р Борис Тричков на ъгъла на бул. "Дондуков" и "Васил Левски", сега застрахователно дружество "Алианц". Сред неговите шедьоври са и десетина училища. В съдружие със свой колега Маричков проектира Варненската и Бургаската гара, които доста си приличат, но имат различно разположение, обяснява гордо музикантът.
Неговият баща – също Кирил Маричков, е първият български посланик във Ватикана /от 1993 до 1997 г./ след демократичните промени в страната. "Той беше много изтънчен човек. С невероятно чувство за хумор. От една порода, която вече е на изчезване", с тъга казва синът му. Кирил Маричков-старши учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Среща бъдещата си съпруга Ирина Левиева на една софийска улица по време на Втората световна война. Според военновременните закони тя носи еврейска звезда на палтото си. "Баща ми първо видял звездата. Много се смутил и вдигнал поглед към лицето. "Видях едни очи, каквито никога не бях виждал дотогава. И реших, че повече не мога да откъсна поглед от тях." Това е любов от пръв поглед, която е толкова силна, че помита всякакви препятствия по пътя си, които не им липсват.
Младият юрист става секретар на проф. Венелин Ганев, регент в периода 1944-46 г. През ключовия кабинет на Ганев минават много исторически личности, сред които философът Тодор Павлов, комунистическите лидери Георги Димитров и Васил Коларов, руските военачалници Бирюзов и Толбухин, малолетният български цар Симеон. През 50-те години Маричков обаче трябва да напусне държавната служба, защото не пожелава да стане член на комунистическата партия. И преминава на адвокатска практика. Попада в епицентъра на най-невероятни случки и истории в съдебната зала, които после тръгват като вицове из София.
„От другия си дядо - Борис Левиев - съм наследил музикалната жилка. Музиката бе в кръвта му” – продължава “щурецът” Кирил Маричков. Дядо му от малък искал да свири и продавал вестници, за да си купи цигулка. Но според традицията в еврейските семейства, той трябвало да наследи фамилния бизнес – търговията. Младият Борис намира разбиране единствено у майстора на цигулки Коста, който му изработва цигулка и му подава ръка в трудни моменти. И както в приказките, Борис се влюбва в дъщеря му Теопи. Той свири в Музикалния театър, а тя е хористка. Постепенно Борис се привързва към семейството на съпругата си, което приема като свое. Завършва консерваторията в Берлин, става главен диригент на Музикалния театър у нас, дирижира Софийската филхармония, пише оперети.
Под влияние на дядо си рокмузикантът получава като малък солидно класическо образование. Но в ерата на „бийтълсманията” сменя цигулката с китарата. Веднъж дядо му Борис поканил приятелски семейства да посрещнат Нова година. В апартамента над тях се веселели „децата” – тийнейджърът Маричков с голяма компания. „Купонът беше в разгара си, когато чухме невероятен трясък – малко на вратата се появи побеснелият ми дядо Борис. Той беше много толерантен, но този път бе излязъл от кожата си. Оказа се, че долу полилеят е паднал с цялата мазилка върху новогодишната торта. „Всичко разбирам, ама полилей в тортата, това не!”- ядосано повтарял той.”
Във фамилия Маричкови името Кирил се предава вече четири поколения. Синът на музиканта, също се казва Кирил Маричков, завършва право в Италия. По време на следването си се запознава с бъдещата си съпруга Микела. Сега 34-годишният Кирил работи в страната на Ботуша в голяма международна адвокатска кантора. Макар и млад, който разказва музикантът. – След той вече е натрупал юридически опит, като е помагал на нашенци, изпаднали в беда. Техни истории е вплел в романа си, посветен на несгодите на емигрантския живот.
Мариана Първанова
Източник БНР
