Nobility Bg

Докривяло ви е от лекомислените шумни тълпи, от хихикането пред храма, от черупките от яйца по земята, от бутилките бира и веселите остроумия към „попа”. Не се ядосвайте. Радвайте се. Това е нашият триумф.

Войната срещу вярата е истинската война за душите. Болшевиките го знаят и репресиите и гоненията срещу църквата са безпрецедентни. Хиляди свещеници са разстреляни и избити. Заковавани са на кръстове или направо на вратите на църквите, заливани са с бензин и палени живи, бесени са по камбанарийте. Първо от комисарите, след това от немците, после пак от червените.  Иконата получава куршум, кръстният знак изпраща в Сибир, Библията отива в огъня. Година, десетилетие, десетилетия, половин век...

Комунистите не предполагат, че в тази война със Словото ще получат най-упоритата съпротива. Нямат сетива за да раберат, че злодействата им само ще прославят още повече Истината.

Християнството се връща в катакомбите. Разрушените и поругани църкви пустеят. В землянки в гората безгласно се мълви Словото. Без книги, по памет, по усет. Постове по пътеките предизвестяват за задаваща се опасност, за шум от двигател, за силует по пътя. Във влажните тъмни землянки се възвестява Възкресението. Години на масово изтребление, на големия глад от който умират милиони. Полудели от глад майки ядат децата си. Червеният Нерон взима своите жертви. Онези, които оцеляват продължават да ходят в землянките. Веднъж годишно. Година след година. В тишина. Без да се оглеждат и без да разговарят.

В България в дните след 9 септември стотици свещеници са разстреляни, избити или хвърлени от скали. Духовници и миряни изчезват безследно. Манастирите стават казарми или краварници. Комунистите и нагаждачите закачат иконите в нужниците, за да покажат че не вярват в Бог. Една запалена свещ е достатъчна за да изпрати в концлагер. Един кръстен знак  обрича цяло семейство на изселване. Свещениците са организирани в трудовашки бригади и пратени да чукат камъни по планинските проходи и да пеят песни за новия живот. След работа слушат лекции по дарвинизъм. В мизерията на бригадирското движение  специално за „попската бригада” менюто през целия пост е месо. Богослужението се наказва като саботаж...В сила влизат тайните знаци на първите християни...

Въздухът се раздвижва през 60-те години. Опустелите от две десетилетия църкви започват полека да се оживяват. Камбанният звън все още е колеблив, обиколката около храма на Разпети петък е провокация, но някои, най-безнадеждните, отписаните и заклеймени но оцелели „бивши” влизат и палят свещи. Оглеждат се, ослушват се, и влизат.   Властта вижда, че вярата не е мъртва и хвърля срещу нея своите  лумпени. Тълпи от насъскани комсомолци нахлуват в църквите на Великден, скандират цинизми и замерят свещеника с яйца. Дяконите държат отворен чадър, а хорът извисява глас за да надвика крясъците. Да, същите свещеници и монаси, които в ново време с лека ръка критикуваме, оповестяваха Възкресението под град от яйца, обиди и гаври...Година, две три. Хората продължават да се трупат около храмовете, лумпените продължават да се гаврят с тях. Комунистите скоро ще съжалят – заслепени от красотата на църковната служба и безсилни пред липсата на съпротива, част от „бодрата смяна”  започва да посещава църквите и се тълпи пред храма на Великден, но вече не за да хвърля яйца... Тогава политиката се сменя. Ограждат църквите с кордони от милиция и въвеждат пропуски. Комсомолски патрули проверяват и записват всеки, който се движи по улицата. Във великденската нощ учителите трябва да проверяват децата от класа си дали са вкъщи. Стотици са изключените от университета за една запалена свещ. Кръстените получават лоша характеристика и пътя им в живота е отрязан. Следенето е възложено на т.н. „офе-старци” – квартални активисти. Онези същите, които днес се кълнат, че са били „редови комунисти” и нямат никаква вина за извращенията.

Въпреки това църковните бракове продължават, а въведения кичозен граждански ритуал буди всеобщ присмех. Баби кръщават внуците си, тайно от родителите им. По-смели свещеници кръщават семейства по домовете. Опелата са забранени, но се правят църковни помени.

Библията и църковните книги изчезват от домове и библиотеки. Не се издават и не се продават. В училищата и университетите се изучава научен атеизъм – учебна  дисциплина, която има за цел да докаже липсата на Бог и да се бори със заблудите на религията. Пишат се книги и учебници, в които се клейми, оспорва и осмива Светото Писание. Студентите изрязват библейските цитати от учебниците по атеизъм и ги лепят в тетрадки. Така се раждат апокрифните самиздатски Библии на комунизма. Когато вижда една такава Библия, асистентът по научен атеизъм, обещаващият комсомолец, син на видни комунисти Андрей Кураев напуска университета, обръща се към вярата и приема духовен сан.

В началото на 80-те години комунистите разбират, че подтискането на духа вече не е по силите им и променят тактиката. Свалят забраната над църковните книги и иконите, но  само в руслото на историята на изкуството, иконописта, средновековната литература, етнографията. Не можеш да намериш икона и кандило, но можеш да имаш албум с репродукции на икони и плоча с литургична музика – „част от средновековното културно наследство”. Официалната пропаганда започва да говори, макар и с половин уста за великденските яйца, козунаците и коледната трапеза, макар и в изцяло етнографски контекст. Като не могат да угасят църковните празници, опитват се да ги подменят с езически обичай и бабини дветини. Обяснява се какво почита народния календар, какво се зарязва, ашладисва, меси и бае в тези дни. Гергьовден става ден на овчаря, а Св. Трифон – ден на лозаря. Влизането в църква се приема, макар и с неохота,  „заради традицията”, посещението в манастир – като форма на културен туризъм. Георги Марков описва как дори заводския партиен секретар след известно препиране отговаря на великденския му поздрав, „щом е за обичая”.

Веднъж показала слабост, властта все още не знае за размерите на вълната, която ще я залее. Хиляди започват се тълпят в църквите на Великден. Светулките на свещите чертаят маршрути по софийските улици. Горят кандила пред появили се от нищото икони. Върбови венци украсяват вратите.

Владимир Свинтила си спомня:

„От отец Иван чух ободрителната новина. Всяка година расте броят на верующите. Сега е удвоен.

-         Имаме чудесно средство за контрол. Това е продажбата на свещите. Продажбата на свещите се е удвоила!”

Съпротивата диша навсякъде. Дори в театралните постановки. Когато се спомене Бог или Христос, тъмната зала избухва в дълъг, упорит аплауз. (Спомнете си „Сън” на Иван Радоев в „Народния” с Наум Шопов и Велко Кънев!)

Никога Великден не ни е носил повече надежда. Мълчаливото съзаклятие на запалените свещи даваше кураж. Пасхалното единство ни правеше отново свободни, макар и само за един миг в годината. Някой идваха пред храма от чиста вяра, други – за да са напук на властта, за да изпитат този миг на явна опозиция. Всеки сам търси пътя към вярата – несигурно, понякога комично. Но както казваше един свещеник през онези години „Днес да искаш да вярваш значи  да вярваш”

Вестник „Стършел” започна да издава „малка атеистична библиотека” с книжки, събрали вицове, карикатури  и подигравки с Бога, светците и църквата. Сериозни учени обясняваха, че Гагарин е бил на небето – там нямало никой. Властта правеше така, че точно на Великден да се работи -  съботник, ударен ден за изпълнение на плана, открито партийно събрание, ОФ-сказка за вредата от алкохола...Коледа и Великден бяха от малкото дни, в който по телевизията можеше да се види някой много нашумял западен филм . Правеха всичко, само и само да не отидем на църква, но вече бяха загубили тази война. Ние около храма го знаехме. Те зад пердетата също.

След рухването на клетката дълго подтисканата религиозна свобода полетя в най-неочаквани посоки. Появиха се секти, разкол, „алтернативен” синод, поведоха се битки за свещоливници и имоти. Посещението на църква вече не беше въпрос на вяра, не беше и протест, стана мода. На Великден църковните дворове се напълниха с младежки компании, за които това бе поредния купон. Повод да се съберат с приятели, да се изявят в голяма тълпа. Много хора не разбираха какво точно става, не ги и интересуваше, но идваха, ей така, защото всички ходят. Изпълзелия от катакомбите шепот бе заглушен от шеговити подвиквания, бръщолевене за народни обичаи, Шифърът на Леонардо и всякакви други глупости. Като че ли нещо ни бе отнето. Почувствахме ли се объркани?

* * *

Винаги, когато по време на венчавка някой пожелае „попът да кара по-бързо” за да вървят да пият аз се усмихвам.

Когато някой колега, който дъвчейки пържола на Разпети петък и ми е обяснил, че не може без месо, ден по-късно ми прати SMS с „Hristos Voskrese!” аз славя Бога.

Когато някоя изрусена позната пости, защото трябва да свали 4 кг. или защото така „изчиства токсините”, аз се смея с радостен смях.

Децата на онези, които хвърляха свещеници от „Черната скала”.

Децата на онези, които мятаха яйца по свещеника.

Децата на онези хиляди „редови честни комунисти”, които гасяха свещите и записваха имената на излизащите от храма.

Децата на онези, които изнасяха сказки за заблудите на религията.

Те дойдоха при нас в храма.

Поздравиха ни с ”Христос воскресе, копеле!”* 
Запалиха свещ.

Венчават се в църква - заради обичая

Кръщават децата си - против уроки.

Освещават домовете  си – за всеки случай...

Те още нямат вяра, но вече нямат  неверие...

Децата на червения Нерон бавно и полека намират своя път към храма – сами, без домашен иконостас, без книги, без проповед, с онзи природен инстинкт,  който движи зелената еуглена към светлината.

Прекръстиха се. Непохватно,  с лявата ръка. Нищо, ще се научат. Догодина. Или на следващата година. Тъкмо непохватните и недокрай възпитани „богомолци” са днешната Блага вест. 

Онези, които поведоха война срещу вярата на бащите ни, бяха победени от вярата на собствените си деца!

Де ти е Смърте жилото? Де ти е Аде победата?**   





Още по темата:
Репресираните свещеници

Днешният човек е запазил усет за чудото (митр. Калистос)

Кой предаде Левски (от Силви Стефанов)



______
*   Христос Воскреси майна (Пд.); Христос Воскрйесйе мой (Вн.) ; В Плевен оглашените е най-добре да поздравяват с Добър ден :)
 **   1Кор 15:55